117. ПРЕВЗЕМАНЕ НА БУДИМ ГРАДА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Мари Радо, бяла Радо!
Цар царува в Цариграда,
бяла Рада в Будим града,
цар за Рада войска бере,
войска бере, Будим бие.
Биха турци, биха гърци,
биха млади еничари,
не могле са да разбият
нова града Буденова,
дор не доде Татар паша,
Татар паша със татари:
дваж убиде, триж удари,
стените се разлюляха,
ключелки са отключиха,
портите са отвориха,
та е флягал Татар паша,
Татар паша със татари.
Там завари бяла Рада,
че си седи на одрове
със родени мили братя:
Петра бана побратима,
побратима, влашки краля,
и Ивана мила брата.
Петра бана погубиха,
а Ивана потурчиха,
бяла Рада поробиха.
Вързаха и бяло лице
бяло лице с бяла вала,
черни очи с черна вала,
тънки вежди с тънка вала,
качиха я на кучия,
затвориха прозорците,
та вървяха до три дена.
Преминаха през морето,
презморчени хоро йграят.
Кат ги зачу бяла Рада,
кучаджию проговори:
- Ой та тебе, кучаджия,
кучаджийо, брат да ми си,
отвържи ми черни очи,
черно очи, бяло лице
и отвори прозорците,
да погледна горе, долу по хорото,
дано видя нейде някои
от моята клета рода,
я майчица, я бащица,
я сестрица, я мил братец!
Послуша я кучаджия,
отвърза й черни очи,
черно очи, бяло лице
и отвори прозорците,
та погледна бял Рада,
та погледна горе, долу
та не видя нийде някой,
от нейната клета рода.
Кучаджия отговаря:
- Ой та тебе, бяла Радо,
ти щеш видя майка, баща,
кога роди върба грозде,
и ракита - желти дули!
Отговаря бяла Рада:
- Ой та тебе, кучаджийо,
кучаджийо, брат да ми си,
я подай ми влашко ножче,
да разрежа желта дуля,
да разквася мойте уста.
Подаде и влашко ножче
не разряза желта дуля,
най се я сърцето удари
и от душа са раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.