111. ПРЕВЗЕМАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Даде Господ българину
да царува, да богува,
ала не знай българина
да царува, да богува.
Българин са наголеми,
че не знае како прави,
како прави, како струва
с коня ходи във черкова,
на кон стои, конка зема,
пък с маждрако нафор дига,
с калъч куните цалува.
Разсъди се вишни Господ,
вишни Господ и ангяли,
че си зеха бре царстото,
бре царстото, везирстото,
че го зеха от българина,
дадоха го на турчино,
че знай турчин да царува,
да царува, да богува,
пет пъти в джамия ходи,
на Господа селям дава,
на Господа, на ангяли.
Надодоха страшни турци,
страшни турци, анадолци,
със тях идат черни, грозни,
черни, грозни арапини,
лицата им като въглян,
зъбити им като въглян.
Бог да убий тез арапи,
тез арапи, тез манафци,
колят, мъчат българина,
българско да си поробят,
да поробят, да царуват.
Турят българи в тумруци,
хубави българки турчат,
пък българи не се дават,
най си йоще сербез стоят.
Царя Мурат не си търпи,
на телали си заръча
дека срещнат българина
главата му д аотрязват,
жената му да потурчат.
Потекоха черни кърви,
заплакаха дребни деца.
Плач се чува в синьо небе,
в синьо небе, в дъно земя.
Разсърди са вишни Господ,
та проводи черна чума,
та изтръшка си арапи,
си арапи, си манафци,
та умори цар Мурата,
цар Мурата в Цариграда.
Па й Господ тихо дума,
тихо дума и говори:
- Ой та тебе, черна чума,
кат зафанат страшни турци
да си секат дребни деча,
дребни двча, стари баби,
ти да слягваш на земята,
да си мориш страшни турци,
страшни турци, анадолци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.