11. СТОЯН ОТИВА БУНТОВНИК

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стоян по двори хогяше,
по двори калдаръмени,
по бяло мермер камъне,
по плочи, по седефяни,
и на майка си думаше:
- Я чувай, мамо, я чувай -
кукувицата кукува,
като кукува, хортува:
"Де да е Стоян млад юнак,
тука в гората да доде,
байрякът да си развие,
юнаци да си събере!"
Стояну мама думаше:
- Мълчи, Стояне, не думай,
че ти си един на майка,
аз та бунтовник не пущам!
Стоян майци си думаше:
- Пущаш ма, майко, не пущаш,
пак ща бунтовник да ида!
Съблече дрехи търговски,
облече дрехи юнашки,
препаса голям силяхлък,
запаса чифте пищови,
запаса кани с ножове,
нарами пушка бойлия.
Като го видя майка му,
че тия жално заплака
и на Стояна думаше:
- Не ходи, синко, бунтовник,
че си на мама едничък,
за момче и за момиче,
как ша та майка прежали,
ако та, синко, убият!
Стоян майка си не слуша,
я най й Стоян думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида,
много са мина събрахме
българи да отървеме,
българи, мамо, българки
от тия турци проклети -
много са булки робили,
много са моми турчили.
Дай ръка да ти целуна!
Целуна ръка майци си,
майка го в лице целуна,
че из протката излезе,
излезе, веке не влезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.