106. МАЙКА И УБИТИТЕ Й СИНОВЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Сама майкя Бога помолила:
- Дай ми, Боже, що си сама сакам -
дай ми, Боже, очи соколеви,
извиели крила пауневи,
да прелетим Влашко и Богданско,
да прелетим Сави бистри реки,
да отидем у царева войска,
да си видим девет мили сина.
Дал ю Господ, що сама сакала
дал ю Господ очи соколеви,
извиели крила пауневи;
прелетела Влашко и Богданско,
прелетела Сави бистри реки,
и паднала у царева войска,
и видела девет мили сина
мрътви нозе у зенгии стоя,
мрътви ръце златни узди дръжа.
Нойно сръце от камен е било,
та не щела слъза да оброни.
Запретнала поли и ръкаве,
закопал девет мили сина.
Врънала се на свои дворове,
срщнали я девет мили снахи
и сите са по дете дръжели.
Нойно сръце от камен е било,
та не щела слъза да оброни.
Кога било насред полуноки,
зацвилел йе Дамянов Зеленко,
и си пита Дамянова люба:
- Свекървице, моя мила мале,
научил го Дамян добар юнак
насред нощи йечмен да го зоби.
Нойно сръце от камен е било,
та не щела слъза да оброни.
Кога било слънце къде обед,
долетело пиле гарванега
та донело ръка от юнака,
та а сложи майкя на колено
тогай майкя слъза проронила,
тогай майкя дума издумала:
- Е, ръчице, ръко от юнака,
де си расла, де ли си порасла,
па си дошла майкя на скутеве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.