10. СТОЯН ОТИВА БАЙРЯКТАРИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е кумшийска дъщеря.
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая желта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мамо, калесва
със тая желта бъклица,
със бъклица ги калесва
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избера
син-зелен байряк да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми
дядова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юнашки,
да ги разгърна, пригърна!
Когато пролет пролети
на тоя шарен Гергьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще да изляза всряд село,
всряд село, всреде мегданя,
байряка ще си побия,
момчета ще си събера
със тоя Богдан войвода -
па хай във Стара планина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.