92. ДЕТЕ ОТ КАМЪК

Том ІV: Народни балади

Йенке ле, боляркиньо льо,
даде ти Господ болярство,
болярство, Йенке, имотство,
ала ти рожба не даде,
момчана, ни момичана.
И туй ли да та науча?
Я иди, Йенке, край море,
край море, край бяло море,
че земи, Йенке, бял камък,
бял камък, Йенке, бял мермер,
че го в морето окъпи,
увий го златни пеленки,
сложи го у златна люлчица,
люлей го, Йенке, и му пей,
люлей го девет месеца,
камък на дете ша стане!
Кат зачу Янка тъз дума,
че е край море отишла,
зела е Янка бял камък,
бял камък Янка, бял мермер,
уви го злати пеленки,
гуди го злата люлчица,
люля го Янка и му пя,
люля го девет месеца -
камък на дете станало.
Янка са радом зарадва,
със злат са ръжен подпира,
сребарен дилаф на пояс,
че си са виком провикна:
- Ратаи и ратайкини ле,
от море пясък земайте,
че го в хамбари сипвайте,
от море вода земайте,
че я в бурии наливайте!
Стоката стопан добила!
Кога са назад повърна,
и във люлчица погледна -
дете на камък станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.