89. МАРКО И БЛАГОДАРНО ОРЛЕ

Том ІV: Народни балади

Разболял са й юнак Марко
край морето на пясъка,
няма Марка кой да гледа,
няма мама, няма баща,
няма сестра, няма братец.
Зле си лежи юнак Марко.
Съгледа го сиво орло,
сиво орло накрай море,
че отиде, бре, въз Марка:
със крака му дърва сбира,
дърва сбира, огън кладе,
със криле му сянка брани,
със уста му хлебец носи,
хлебец носи да го храни,
със уста му вода носи,
вода носи да го пои.
Отговаря юнак Марко;
юнак Марко, болен Марко:
- Хой та тебя, сиво орло,
како съм ти добро сторил,
че ми толкоз икрам чиниш?
Отговаря сиво орло:
- Ой та тебя, юнак Марко,
юнак Марко, болен Марко,
не повниш ли като беше
ургунлука, бузгунлука,
че вървяха мало турци,
мало турци - три хиляди,
запалиха виша гора,
изгорели вито гняздо,
изгорели десно крило,
десно крило, десно краче.
Ази фръкнах, на път паднах,
на път паднах, на кръстопът,
дето върят мало турци,
мало турци, три хиляди.
Кой как мине, се стъпка ма,
се стъпка ма, поритна ма,
ти въреше най-подиря,
подигна ма и ма метна
на кончето на сапъта,
занесе ма в Цариграда...
Че купи ми въкло ялова,
че поръча да ма хранят,
да ма хранят, да ма поят,
и поръча да ми мажат,
да ми мажат люти рани,
да зарастат, да си фръкна.
Храниха ма, поиха ма,
и оздравях, и си фръкнах.
Затуй, Марко, ти слугувам
и затуй та аз милея,
аз милея и жалея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.