87. ЛЪЖЛИВА КЛЕТВА НА ОВЧАР

Том ІV: Народни балади

Ой, Пейко ле, Пейко овчаре!
Пейко си има големо стадо,
големо стадо - девет стотини,
девет стотини руди рудици,
руди рудици, се мъзници,
една си има овца щирица.
Щирица била девет години,
на десета е агне ягнила,
агне ягнила, агне раниче.
Ябер си дойде от царовето:
ют секи йовчар по едно агне,
по едно агне, агне раниче.
Пейко си мисли него да фане,
белка овца се сети, побегна,
побегна си, агне заведе.
Пейко и вели, вели-говори:
- Ой, йовцо ле, йовцо щирице,
ексик ти било и това агне,
защо ми блудаш сивото стадо?
Яз не го фащам твоето агне.
Яко го фана твоето агне,
язе имам до седем,
ябер да дойде, феднаш да юмрат.
Поврънала се йовца щирица,
та си доведе рудото ятгне.
Ют Бога да найде Пейко овчаро,
та си е фаналнейното агне,
та го отнесе на чести царю.
Овца йотиде силна и вилна,
като си оде, си силно блее,
ют юстата и огин излява,
та ке запале царови сарае.
Догледаа царовите люде,
на царо велят, велят-говорят:
- Йовца си дойде силна и вилна,
ют устата и огин излява!
Па си пущиа нейното агне.
Одо и беше за два дни, три дни,
она си ойде за три саате;
йовца си дойде, три пъти блейна,
три пъти блейна, стадото собра.
Ябер си дойде ют синовето,
ябер си дойде, феднаш умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.