8. ГЮРГЕЛИЯ И ЗМЕЙ

Том ІV: Народни балади

Гюргелию, Кършелию!
Гюргелия кон одила,
кон одила, кон шетала,
на Дунав го напивала
и са често примивала,
и са често оглегвала
с кокалено огледало;
сама си йе зилясала:
- Ой, Боже ле, мили Боже!
Кат съм тенко та високо,
кат съм бяло та румено,
бре, да бях и църнойоко,
кях залюбе царюм сина!
Де йе дочу змей горенин,
гората йе потрошило,
листата йе съборило,
тревата йе поломило,
та ми слязе низ пътища,
оде върви Гюргелия.
Устори са подгърленце,
подгърленце сребърено,
сребърено, маламено.
Де го найде Гюргелия,
турила го във пазуха,
отнесла го дома си,
та казала на майка си:
- Ой, маю ле, мила маю,
ма найдох си подгърленце,
подгърленце сребърено,
сребърено, маламено.
Я майка хи отговори:
- Гюргелию, мило чедо,
оде си го, чедо, зела,
там да си го пак отнесеш!
Това не йе подгърленце,
това си йе змей горенин.
Гюргелия не йе слуше,
закачи го на главата,
закачи го да го носи.
Та гръмнало и тряснало,
та си дигна Гюргелия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.