79. СВЕТИ ПЕТЪР И ГРЕШНАТА МУ МАЙКА

Том ІV: Народни балади

Ми киниса свети Петър,
ке ми одит у рай божи,
по него йе грешна майка,
грешна майка, грешна душа.
- Сине мой, свети Петър,
постой, сине, почекай ме,
у рай идам, рай да видам!
Се поврати свети Петър:
- Ай от тува, грешна майко!
Не йе леко за рай боже,
райски порти затворени,
пеколските отворени.
Дали знаеш, пометуваш,
кога бехме у бел света,
ти си беше богатница,
богатница, имовита;
стока имаше преку глава,
силен гявол те силеше,
ти за Бога не даваше.
Ти дойдоа два просяка,
ти дойдоа во кукята,
ти свиреа от пладнина,
ти питаа до квечера;
сърце, майко, не те жежна
нещо милост да им сториш.
Та извади корка хлебец,
що стоила три недели,
и изваде лен поясмо,
им подаде за Господа;
ти пак назад се поврати,
на тоа пишман се стори:
"Дейди, Боже, златен Боже!
Сия дадоф сета стока,
да я ядат немачници,
немачници, немтурици!
Мойте деца що ке ядат?"
Дейди, майко, грешна душо!
Не ми беа тье просяци,
туко беа два ангела;
еден беше свети Илия,
а другио свети Никола.
Уще малце ке те судам:
ти си беше кръстеница,
кръщаваше мали деца,
не одеше за кръщенье,
тук одеше за яденье,
за яденье, за пиенье.
Нищо, майко, не подаде,
ни кошулче, ни платенце,
ни платенце, ни чораби,
ни чораби, ни капица:
голи, боси те чекает,
те чекает пред Господа.
На Господа как ке одговориш?
Уще, майче, ке те судам:
ти беше карчмарица,
продаваше руйно вино;
ти доиха пътници,
пътници, сиромаси,
те прашаха пътници:
"Хай даваш, хай зимаш?"
Ти, майче, се колнеше:
"Бог ми душа, враг ми душа,
токмо давам, токмо земам!"
Им наполни триста драма,
триста драма бистра вода,
а сто драма чисто вино.
О ти, майко, грешна душо,
токмо зеде, кусо даде!
Уще, майко, ке те судам:
силен гявол те силеше,
заем брашно ти заемаше
от сиромаси комшии,
чисто брашно ти заемаше,
кога назад го вракяше,
полу-пепел го мешаше.
Па дойдоха на рай боже,
напред оди свети Петър,
вчасо дойде грешна душа.
Па дойдоха на влакнен мост,
си подминал свети Петър;
току дойде грешна майка,
вчасо дойде стреде моста,
ми се скина стреде моста,
ми пропадна на дно пекол.
Свети Петър, първи ангел,
му се моли на Господа,
му се моли три години,
три години и три дни:
- Ейди, Боже, златен Боже,
прости ми я моя майка,
моя майка грешна душа!
- Ай от тува, свети Петър!
Не се прощат твоя майка,
твоя майка много грешна!
Не я прости на три години,
тук' я прости на трите дни.
- Ходи от тука, свети Петър,
просто тебе твоя майка!
Да си пойдеш покрай море,
да усучеш тънка върфца,
да я пущиш у пеколот,
да се фати твоя майка,
твоя майка, грешна душа.
Тамо имат други грешни,
грешни седумдесет души,
да се държат у нейдзини поли,
нейдзини поли и ръкави,
да излезет на бели свет.
Ми отиде свети Петър,
ми отиде покрай море.
Му се фати за десна пола,
му се фати лен поясмо,
го усука тънка върфца,
па го пущи у пеколот.
Върфцата не достигнала;
свети Петър си имаше,
си имаше русо перче,
па наддаде тънка върфца.
Глас си даде свети Петър:
- О ти, майко, грешна душо,
те измолих от Господа.
Ел' чуете, седумдесет души!
Държете се за полите,
за полите, за ръкави!
А що беше завидлива,
ток' що виде бели света:
- Ай от тува, свински керки,
свински керки, песи керки!
Я сум дойла свети Петра,
я сум лулала свети Петра,
вие не сте го доиле,
нипа сте го лулале!
Тогай Господ пак си дочу.
Стреде върфца ми се скина,
на дно пекол ми пропадна.
- Ейди, майко, грешна душо,
дното в пекол си кердоса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.