|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
74. ПОЖЕРТВУВАНО ДЕТЕ
Том ІV: Народни балади
Сичко си Стоян имеше,
моско си дете нимеше,
та са на Бога молеше:
- Та харизай ми, Боже ле,
до йедно моско детенце!
Га го големо изкутем,
до дванадесте години,
курбан ща да го заколем,
дето ти речеш, господю!
Зачу му Господ молбана,
та си му Господ хариза
до йедно моско детенце.
Та си го Стоян изкути
на дванадесте години,
тогав си Стоян спомена
каква йе дума продумал,
да са йе Стоян фтасувал
детенце курбан да даде.
Стана го Стоян заведе
нах високана планина,
детено курбан да коли.
Ага ми Стоян отиде,
на планина си пристигна,
извади сабе йогнено
да му главона йотсече.
Де му се йеви ангелчек
сас един овен каматан,
та си Стояну викаше:
- Стояне, гидим Стояне,
немой си коли детанце,
дете са курбан не коли,
курбан са коли, Стояне,
ваклиен овен каматан!
Левочево, Смолянско (СбНУ 1, с. 27, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|