73. МАНУИЛ МАЙСТОР ГРАДИ ПАВЛЯ КЮПРИЯ

Том ІV: Народни балади

Йот царя ферман пристигна
вов това село голямо:
да се съберат, наберат
до триста, кардаш, майсторе
и петстотин калфи учени,
Павля кюприя да градат
на тая вода Йергене;
ако кюприя не изградат,
той ще ги царя погуби.
Събрали са са, набрали
до триста, кардаш, майсторе
и петстотин калфи учени.
Че кой им беше баш майстор?
Мануил майстор - баш майстор!
Почнале ми са да градат
тая ми Павля кюприя
на тая вода Йергене;
дене си кюприя градат,
ноще са кюприя събаря,
събаря, темел не фаща.
Возчудили са майсторе
какво да сторат, направат,
кюприя да си зафанат,
царят да ги не погуби.
Мануил майстор, баш майстор,
а той си дума продума:
- Ей ви вазе, триста майсторе,
със петстотин калфи учени!
Днеска го казват събота,
а утре света неделя.
Айде вов село да идем,
вов тия златни черкови,
в черкови да са помолим,
на Бога свещица да палим!
Послушале го майсторе,
Та са вов село йотишле.
Кога йе било заранта,
рано ранили в неделя,
йотишле в златни черкови,
в черкови да са помолят,
Богу свещица да палат
и на Бога да са помолат.
Кога черкови пуснале,
Мануил майстор думаше:
- Ей ви вазе, майсторе,
айде надире да са повърнем
вов тия златни черкови,
пред Бога клетва да дадем,
кога при кюприя да идем,
коя майсторка най рани
в понделник заран да доде,
обяда да ни донесе,
в темели да я вградиме,
давно са темел зафане,
кюпика да си сградиме.
Послушале го майсторе,
че са назаде варнале
вов тия златни черкови,
пред Бога клетва са дале,
та па са дома йотишле,
на майсторки са йобадиле.
Мануил майстор, баш майстор,
той си дома не йотиде,
но на кюприя йотиде
мермерен камък да мери.
Кога йе било заранта,
заранта рано в понделник,
сяка майсторка дома си,
а Мануилица майсторка
рано си рани, подрани,
топла йобяда сготвила,
мъжко си дете йокъпа,
дете си в една ръка юзела,
топла обяда вов друга,
през махала минува
и на майсторки думаше:
- Айде, майсторки, да връвиме,
топла обяда да носиме,
че сме си късно йостале,
механа ще ни намерат!
А майсторки и думаха:
- Ние щем по теб да додем,
децата не сме къпале,
обяда не сме сготвиле.
Че стана клета сирота,
клета сирота Мануилица,
тъгнала в равни друмове,
връвяла, що йе връвяла,
измина поле широко,
край кюприя си пристигна.
Като я видя Мануил майстор,
той си поседна на бял камък,
нахлупи калпак до йочи,
разсука руси мустаки,
слъзи порони до земя
и са на Бога помоли:
- Боже ле, самогледниче,
я дай ми, Боже, я даи ми
силен ми вятар да духне,
буен ми дъждец да валне,
манджите да и разсипе,
назад да са повърне,
че ще я темел туриме
със това мъжко детенце,
мъжко детенце Павелчо!
Нали бе божа работа,
силен ми вятър духнало,
буен ми дъждецвалнало,
но ништо лошо не стана;
тя си манджите изварди,
та на кюприя застигна
и си на Мануил думаше:
- Мануиле майстор, баш майстор,
щото та питам, кажи ми,
кажи ми,та ма не лъжи:
защо си толкоз грижовен,
грижовен и кахъровен,
та си нахлупил калпак до йочи,
та си разсукал мустаки
и слъзи рониш до земя?
А Мануил си помисли
дали право да каже,
па си за клетва приповни,
та на Мануилица продума:
- Ей та тебе, майсторка,
нали ма питаш,да кажа,
да кажа, да те не лажа,
защо съм толкоз грижовен,
грижовен и кахъровен.
Аз си пръстенът изпуснах,
нашето пръво венчило,
вов тая вода Ергене,
зато съм толкоз грижовен,
грижовен и кахъровен.
А майсторка му думаше:
- Мануил майстор, баш майстор,
я ма през кръста превръжи,
та ма вов води спусни,
аз зная много да плувам,
та ща си пръстен намеря,
нашето пръво венчило.
Мануил майстор, баш майстор,
сторил йе сърце камено,
та си майсторка превръза,
та па я вов вода йостави.
Кога я вов вода йостави,
нали е божа работа,
той са темел сам зафана.
Мануил въже йотпусна,
та си на майсторе думаше:
- Носете бяли камъне,
кюприя да си заправим,
че са темела зафана!
А майсторка се усети,
та си из вода викаше:
- Мануил майстор, баш майстор,
ако ти не йе за мене жал,
то барем за мъжко детенце,
за мъжко детенце Павелчо!
Като кюприя заградиш,
ти ми пенджурче йостави,
детенце да ти подаям.
Като йе зачул Мануил,
Мануил майстор, баш майстор,
Мануилица из вода,
той пенджурче йостави,
детенце да му подая.
Че му йе така писано,
жена му темел да фане
със това мъжко детенце,
мъжко детенце Павелчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.