69. БОЛЕН СТОЯН И ОРЛИ

Том ІV: Народни балади

Ситна ми, дребна Росица,
що ми си рано ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж ми по-рано от зори?
- Ранила съм си, ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж ми по-рано от зори,
че съм си чула, разбрала,
либе ми болно легнало
на връх на Стара планина,
при студни бистри кладенци.
Че що му беше постеля?
Постеля му бе, постеля,
зелена росна морава.
Че що му беше възглаве?
Възглаве му бе, възглаве,
бял мрамор камен под глава.
Че що му беше завивка?
Черен му облак завивка!
Че що му беше сенчица?
Сенчица му бе, сенчица,
два орла, черни гарвани!
Стоян на орли думаше:
- Вийте са, вийте, са два орла,
два орла черни гарвани,
докат ми душа излезе!
Та па си долу кацнете,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви изпийте,
дясна ми ръка не яжте,
на дясна ръка злат пръстен,
на си я пуста земете,
на високо излезте
и на широко гледайте!
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола
и под топола кладенче,
с мряморен камен послано,
край мрямор трева зелена
и мойто либе в тревата,
на шарен гергеф да шие.
Там ми десница пуснете,
да види либе, да чуе,
че си е умрял млад Стоян
на върху Стара планина,
при студени бистри кладенци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.