60. ОРИСАН МЛАДОЖЕНЕЦ

Том ІV: Народни балади

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тежка останала.
Тога зборвит Момир бег войвода:
- А невесто млада момирице!
Ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т' отвъртам очи от глобои,
ке т' остаам млада темничарка,
ке т' остаам млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнале под зелени яор;
си постигна млада Момирица,
не ми беше десето момиче,
туку беше едно мъжко дете.
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур лискя се ронет.
Се распули млада Момирица,
догледала оган на планина,
си я пущи Тодора малечка,
йе донесе оган от планина.
Развалиле силнине огнеи,
изгреале дете малечкоо.
Ми заспала млада Момирица.
Си дойдое до три наръчници,
а Тодора очи не затворат,
глеат, слушат до три наръчници.
Първа велит: "Ай да го земиме!"
Втора велит: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
детедете сторит до седум години!"
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет убаа нееста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме!"
Наръчае и си побегнае.
Растло дете и ми йе порастло,
растло дете, тур се стори юнак,
се сторило юнак за жененье;
ми посвърши убаа нееста,
дошла коа, за да йе земеет.
Тога зборвит Тодора малечка:
- Ай ти тебе, моя мила майко!
Не праи го брата зетащина,
дур да земиме убаа нееста;
защо кога дете си постигна,
наръчае до три наръчници.
Първа рече: "Ай да го земиме!"
Втора рече: "Да го остайме,
да се сторит до седум години!"
Трекя велит: "Нека растит юнак,
да се сторит юнак за жененье;
ко ке свършет убаа нееста,
ко ке свършет и ке я земеет,
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме!"
Си отиде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си изваи рубо зетащинско,
се промена най-мала Тодора,
се напраи млада зетащина
и си зеде китени сватои,
си отиде по убаа нееста.
Отидое и си я зедое,
си ойдое църков на венчанье.
Задале се силнине ветрои,
задале се мъгли и праои,
по ним идет силни виулици,
го кренале млада зетащина,
йе кренале най-мала Тодора,
йе кренале дури под облаци;
не се буди веке що се стори.
За брата си сестра се загуби,
куртули са свойот мили братец,
що ми беше един син у майка.
Ак' загина най-мала Тодора,
не загина млада зетащина,
се кердоса нейдзин мили братец,
се кердоса с убаа нееста.
Кой ке чуе, се памет да имат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.