59. ОРИСАНА НЕВЯСТА

Том ІV: Народни балади

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, олум Димитре,
попитай, олум, булката,
булката, бяла Калудка,
що по дор ходи и плаче
и черно носи под було?
Я питай, олум, булката
дали не си и на сърце,
или е малко нишана,
нишана, още кибяна!
Да не и мъчно, Димитре,
за нейна майка и баща,
за техни равни дорове,
за тяхна горня градина?
Да не и мъчно, Димитре,
за нейни верни друхчици,
друхчици, верни комшийки?
Ако и мъчно, Димитре,
за нейна майка и баща,
за нейни верни друхчици,
да идем да ги доведем!
Димитър дума Калудке:
- Калудке, снощно венчило,
що по дор ходиш и плачеш,
и черно носиш под було?
Дали не съм ти на сърце,
или ти й малко нишана,
нишана, още кибиня?
Или ти й мъчно, Калудке,
за твойта майка и баща,
за твойта горня градинка,
за твойте верни друхчици,
друхчици, верни комшийки?
Ако ти й мъчно, Калудке,
да идем да ги доведем,
Калудка дума Димитре:
- Димитре, снощно венчило,
нали ма питаш, да кажа,
правичко ша ти обада:
не ми е мъчно за нищо.
Като съм са родила,
дошле са три орисници.
Първата дума, орисва:
"Хаде да земем детето!"
Втората дума, орисва:
"Да не земаме детето,
хаде да земем майка му!"
Третата дума, орисва:
"Да не земаме детето,
нека го гледа майка му,
да расте, да си порасте,
да стане двайсетгодишно,
да го майка му ожени -
в неделя на венчилото,
в понделняк булка под було,
във вторняк на носилото,
я в сряда - в черната земя!"
Като Калудка издума,
малко са млого не мина,
и са от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.