Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

57. КОСТАДИН И ЕЛЕНКА

Том ІV: Народни балади

Имала е майка сина Костадина,
сина Костадина, дъщеря Еленка.
Еленки доходат далечни момаре,
далечни момаре от Кратовна земе;
Костадин я дава, майка я не дава.
Костадин хи вика: - Дай я, майчо, дай я,
да са походиме далече по госте,
да са наездиме наши борзи коне!
Майка си му вика: - Дано Господ даде
Еленка да извидат, тебе да изнисат,
Еленка да венчеват, тебе да опеват,
Еленка да фавидат, тебе да погрибат!
И майка послуше, та я майка даде;
Еленка отведоха вав далечна земе
и Костадин легна, та загина.
Майка си му плаче, плаче и му корди,
ни му свеще пали, ни му тимен кади,
ни му тимен кади, ни му помен прави.
Та са Костадину от гроб нажелило,
та си солзи рони и Богу са моли:
- Та дай си ми, Боже, от пархчица душе,
от носилки ноги, от пречки рачици,
та да си ми подам във Кратовна земе,
та да си доведам майци ми Еленка!
Господ си му даде от пархчица душе,
от носилки ноги, от пречки рачици,
та си ми отиде вав Кратовна земе
и сестри Еленки тихо си ромоне:
- Хайда, сестро, хайда, че ща да са женем,
нах чорнана земе, золва щеш да идеш!
- Чакай, брате, чакай, да си ми направем
годешницки клинье, майци да однесам!
- Хайда, сестро, хайда, че си ми имаме
улог уложено: до петли да подем!
И Еленка стана, стана, та си торна.
Га си са варвели, колкото варвели,
Еленка си плахо Костадину вика:
- Йох леле си, брате, що на мухал биеш?
- Хайда, сестро, хайда, потено е прашно,
прахове са вдигат, та на мухал бием.
Га си ми варвеха, колкото варвеха,
пак си ми Еленка Костадину вика:
- Йох леле си, брате, що на тимен биеш?
- Хайда, сестро, хайда вчера си ми минох
през нована чорква, през пресноно гробе,
тимен са кадеше, та на тимен бием.
Ага ми влезаха, близо наближиха,
пак си ми Еленка Костадину вика:
- Йох леле си, брате, що са гласе носет
на бащова коща, на майчини дворе?
- Хайда, сестро, хайда, моми прапур шиет
и песни са пейот, та са гласе чует.
Ага си влезнаха, в село наближиха,
Костадин Еленки тихо си ромоне:
- Иди, сестро, иди, я ща да са махна
през нована чорква, през пресноно гробе,
вчера сам заборил червенен пещимал,
та ща да ида да си го зьомам.
Еленка отиде на майчини дворе,
та си почука и си повика:
- Стани, майчо, стани, Еленки отвори!
Еленкина майка стана, та отвори,
та Еленка срьощна, срьощна и припе са:
- Йох си, дощерьо, че сас кого дойде?
- Мале, мила мале, я си ми дойдох
с моенуг брата, брата Костадина.
- Йох си, дощерьо, Костадин загина!
И Еленка викна, викна и припе са:
- Той си ма доведе и хитро измами,
та си са махна през нована чорква,
през нована чорква, през пресноно гробе!
И си са Еленка сас душе раздели.

 


Устово, дн. кв. на Смолян (СбНУ 15, с. 20, № 2).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982
.