Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

56. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Том ІV: Народни балади

Имала мама, гледала
до девет сина близнака,
до девет сиви сокола
и еннъ щерка Петкана.
Рани ги мама, гледа ги
на люцка хурка й махалка,
ама ги мама отгледа
от малки, че до големи,
с тяхната сестра Петкана.
Минало, що са минало,
дошле Петкана да искат
през девет гори зелени,
през девет оди студени.
Мама Петкана не дава
и осем я братя не дават,
сал деветият, Лазаре,
той си на мама думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
я да си дадем Петкана,
че ний сме девет братия,
по веднъж да та заведем,
девет щеш пъти да идеш,
сестра Петкана да видиш.
Че дали мома Петкана
през девет гори зелени,
през девет оди студени,
през девет села в десето.
Минало, що са минало,
дошла година чумова,
девет са братя измрели,
девет са гроба дигнали.
Остана майка самичка,
по гроби ходи и плаче,
по-малко мъртви оплаква,
по-много кълне Лазара:
- Да са продъниш, Лазаре,
дето ми даде Петкана
толкоз далеко от меня:
нито я виждам, ни чувам,
нито ма вижда, ни чува.
Боже ле, вишни Господи!
Я стори чудо голямо,
сумясай, Боже, Петкана
да тръгне, при мен да доде,
да види как съм остала
от девет сина самичка
кат обгорена ябълка!
Нямам си нийде никого,
кой очи да ми заклопи.
Лазар от гроба слушаше
и са на Бога моляше:
- Боже ле, вишни Господи!
Стори ма, Боже, жув-умрял,
да стана, Боже, да ида,
да довем сестра Петкана,
мами да бъде разтуха,
стига е толкоз плакала,
плакала меня кълнала.
Дали са Богу смилило,
или би чудо голямо:
стори са Лазар жув-умрял,
киот му дъскъ - кончето,
а възглаве му - погача.
Че стана Лазар, отиде
през девет гори зелени,
през девет оди студени,
през девет села в десето.
Хоро са вие край село
и на хорото Петкана;
съгледа братка Лазара
и от хоро са пуснала,
право при него отиде,
тихом му лихом продума:
- Лазаре, братко Лазаре,
тъй ли ни беше думата?
Нали са вярно врекохте,
че ще ми мама водите,
а я виж седем години
как не съм мама виждала,
мама и девет братия.
- Я мълчи, сестро Петкано,
нали съм дошол за тебя,
да та калесам на гости
на наште двори високи.
Па са Петкана наведе,
Лазару ръкъ целуна
и си му тихом думаше:
- Лазаре, братко Лазаре,
защо ти ръкъ мирише
на пръст, Лазаре, на плесян?
- Сестро Петкано, Петкано,
ния сме девет братия,
девет си къщи правихме,
затуй ми ръкъ мирише
на пръст, Петкано, на плесян.
Па са си двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
над гора птичка префръкна,
префръкна и си пропея:
- Де са е чуло й видяло
живо с умряло да ходи,
като Петкана с Лазара!
Петкана дума Лазару:
- Лазаре, братко Лазаре,
слушаш ли птичка що дума?
- Не слушай, сестро, птичката,
птичката фърка високо
и гледа, сестро, широко,
тя за нас това не дума.
Вървели, що са вървели,
стигнали нова черкова,
в черкова нови гробища
и до гробища кладянец.
Лазар от конче отсенна
и на Петкана думаше:
- Я въри, сестро Петкано,
ти знаеш наште дворове,
аз ща са тука забава,
дур си кончето напоя.
Тръгнала сама Петкана.
Лазар си гроба намери,
па си са в гроба повърна
и си на Богу продума:
- Фала ти, Боже Господи,
дето ми, Боже, помогна
Петкана да си доведа,
стига ма й клела мама ми,
стига й горката плакала!
Петкана стигна у тях си:
двори им виранясали,
порти им се мухлясали,
до шия бурен обрасли,
едвам е порти познала
и си на порти полопа.
Отвътра глас са обади:
- Ти ли си, чумо дзиврава,
не стигнаха ли ти до девет,
до девет сиви сокола,
та идеш и мен да земеш?
Петкана майци думаше:
- Аз не съм, мале, чумата,
ази съм, мале, Петкана,
Петкана, твойта дъщерка.
Майка й порти отвори:
живи са прегърнали,
а мъртви са пуснали.

 


Ловешко (СбНУ 4, Научен отдел, с. 517, 3).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982
.