54. ЗЪЛВА НА ГРОБА НА БУЛЯ СИ

Том ІV: Народни балади

Де са е чуло, видело
зълва за була да жали!
Девет години жалила,
десета рано станала
на задушната събота.
Омила са е, оплела,
в ранна градинка влезнала,
секакво цвеке набрала,
изкити китки мешани,
па на гробища отиде,
кадила и прекадила,
викнала, та заплакала:
- Буле ле, буле хубава,
буле ле, буле миличка,
я стани, буле, я стани,
ситно ме дребно оплети,
седемдесе и седем шивета!
- Чувам та, чувам, калинке,
ала не можем да станем,
черна ме земя притиска,
бела ме плесен не пуска,
змия ми изпи очите
и във коса ми гнездо изви.
Ще те попитам, калинке,
правичко да ми обадиш:
ожени ли се бая ти,
зе ли си булче на сърце?
- Байко се, було, ожени,
не му е булче на сърце.
Не ходи твойто ходене,
не гледа твойто гледане,
не гледа твойте дечица,
твойте дечица близнета -
хлебец им през плет подава,
водица през джам им сипува.
- Проклет да е, калинке, бая ти,
тесна ми къща направи,
не мога да си прибера,
да си прибера децата,
на света да се не мъчат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.