|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
53. ДЕВЕР НА ГРОБА НА БУЛЯ СИ
Том ІV: Народни балади
Лазар говеда пасеше
из русалимски гробища,
па са изкачи на камък,
със меден кавал засвири.
Ка го зачула невяста,
та си из гроба продума:
- Драгинко, драги деверко,
ожени ли са байо ти,
доведе ли ви невяста,
от мене по-хубава ли е,
от мене по-работна ли е,
от мене по-пестовна ли е?
А Драгинко и думаше:
- Мома невясто, невясто,
че ожени са байо ми
и доведе ни невяста,
от тебе е по-хубава,
от тебе е по-работна,
от тебе е по-пестовна,
ала ти дяца не гледа.
Заран по зори излезе,
вечер си доде с вечеря,
тие я дяца посрещнат,
едно й хлебец поиска,
друго й вода поиска.
А тя ги люто кълнеше:
"Мили маминки дечица,
ели са, не наели са,
пили са, не напили са,
кога майка си изядохте,
изядохте и изпихте!"
Тя си драгинку думаше:
- Драгинко, драги деверко,
ща ти са, драгинко, помола:
я ми децата доведи,
най-мънинкото донеси!
И драгинко я послуша,
по-голямите заведе,
най-мънинкото занесе.
Пусти са гроби разгърнаха,
та и дечица погълнаха.
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 16-17, с. 94, № 11).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|