52. ЧУМА УДАРИЛА ЕДИН СИН НА МАЙКА

Том ІV: Народни балади

Що ли се йе Босна затемнила,
затемнила Босна, замъглила,
дали Босна църна чума бие,
дали Босна силен огин гори,
или Босна матна вода носи?
Нити Босна силен огин гори,
нити Босна матна вода носи,
нело Босна църна чума бие.
Ta не бие чума, ка се бие,
се избира таа църна чума,
се избира чума, та пребира -
ударила педесе кметове,
опустея педесе дукяне,
та се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие.
Па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, па пребира -
та удари педесе кметици,
опустея педесе разбоя,
па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие.
Па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, та пребира,
па удари педесе невести,
опустея педесе марами,
па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие.
Па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, та пребира,
та удари педесе момчета,
опустея педесе елеци,
па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие.
Па не бие чума, ка се бие,
се избира чума, та пребира,
ударила педесе девойки,
опустея педесе коцалье,
па се Босна ич и не познава,
дека Босна църна чума бие.
Па не бие таа църна чума,
па не бие чума, како бие,
се избира чума, та пребира,
па удари един син у макя!
Тогай се йе Босна запознала,
дека Босна църна чума бие.
Закопаа един син у макя.
Много била макя жальовита,
жальовита макя, милостива,
три годин му на гроб нощовала,
там денуе макя, там нощуе,
там зимуе, там летуе.
Па си сина жално, тажно плаче
и си сина лепо попрашуе:
- Леле, сино, леле, мили сино!
Мека ли йе земница постилкя,
мека ли йе каменна зглавница,
лека ли йе земница покривкя?
Клета да йе, сино, таа църна чума,
клета да йе, сино, и проклета!
У жалби йе земя продумала:
- Не кълни си, мале, църна чума,
нело кълни, мале, берберина,
що обричи моя руса глава,
що остави мои руси чамбас!
У чамбаса до три змии мата,
една яде мое бело лице,
друга пие мои църни кърви,
трекя пие мои църни очи!
Какво ми йе земя продумала,
макя се йе с душа разстанала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.