51. СЪНУВАЛА МЪРТВИЯ СИ СИН

Том ІV: Народни балади

Сън сънувала й Даньова мама,
сън сънувала, сън бълнувала,
че е гледала сина си Даня,
че го й гледала и го й питала:
- Бре, добре дошел, синко Йордане,
бре, добре дошел, да та попитам:
какво работят вашите хора,
вашите хора, на ваш вилаят?
Отговаряше миличък Дани:
- Ой ми та тебя, милинка мале,
нашите хора, на наш вилаят,
града градяха, града голяма.
Колето им са, милинка мале,
се млади момци, се една пора,
прътето им са, милинка мале,
се млади моми, се годеници,
поляза им бе, милинка мале,
се дребни деца, пеленачета,
подпорки им са, милинка мале,
се стари хора, се една пора.
Пък аз съм дошел, милинка мале,
за мила сестра - за мала порта,
за мило братче - за среден дирек.
Че е станала Даньова мама,
че й запалила свещъ вощяна,
че са й кръстила, доде й съмнало.
Кога погледна - че те умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.