5. ГОСПОД ВДИГА ДРАГАНКА

Том ІV: Народни балади

Хубава била Драганкя,
че йот ми била хубава,
слънцето била надгряла
и мясечинта зачена.
И Господ каил не стана,
чуди са Господ, мае са
как да си земе Драганкя,
жива Драганкя при нега.
Че спуснал Господ, че спуснал
двя люлки, двя полюляйки,
три щълби, три посребряни,
да вървят мало и голямо,
да вървят да са люляат.
Вървяли та са люляли,
и до Драганкя ред дойде.
Че пратал Господ, че пратал
дур три ми вярни слугици -
първата пътя метяше,
втора хи рокла държаше,
третя Драганкя държаше
и на Драганкя думаше:
- Дръж са, Драганке, не бой са!
Че а на люлка качоват.
Еннъшкян, двашкян люшнали
и са Драганка дигнали,
в сино а небе дигнали.
Драганкяната майчица,
тя си по дори йодяше,
дребно си сълдзи роняше
и за Драганкя плачаше:
- Драганке, синко Драганке,
яко та земат за снаха,
на свекър хатър да гледаш,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
и на по-голями етърви.
Яко та земат за слуга,
хубаво да хми слуговаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.