47. ГОСПОД ГРАДИ МАНАСТИР

Том ІV: Народни балади

Самси са Господ затруди,
та си манастир загради
със мъртви души човешки,
нето на небо, на земя,
ами го Господ загради
между два тъмни облака,
манастир свети Илия,
черкова света София.
Юнаци коле набива,
момите на плет превива,
старите ора калдаръм,
подстъпни ора подпоре,
малки дечица кересте.
Гради го Господ, гради го,
че му кересте не стига
манастир да си догради,
кубето да му довърши,
камбана да си закача,
сутрина рано да бият,
петлите да си прочестат,
ристяне ора да станат,
в нови черкови да идат,
поклонец да си поклонят,
восчени свещи запалат.
А той повика три светца,
три светца, до три ангела:
- Ангеле, свети Рангеле,
свети Димитре по-стари,
а свети Гьорги по-млади,
аз ще ви сеги изпратам
през Черно море, през Бяло,
между девеття могили,
дето слънцето изтича.
Там има жена Денница,
Денница жена, змеица,
на седем болес най-баша,
дето болести разсъжда -
кересте да ми изпрати,
манастир да си доградам,
кубето да му довършам,
камбана да си закачам,
та кога сина зажени,
свети ще Юван да прата,
сина ще да ми венчее.
Като ми рече тъз дума,
че са фръкнале три светца,
три светца, до три ангела,
през Черно море, през Бяло,
между девеття могили,
дето слънцето изтича.
Та са в полето кацнале.
Като ги видя Денница,
Денница, жълта змеица,
а тя ангеле попита:
- Три светца, до три ангела,
како ми скоро дойдохте:
дали ви Господ изпрати?
Ангеле дума думале:
- Деннице, жълта змеице,
самси ни Господ изпрати
тука до тебе да дойдем,
че е манастир заградил,
та му кересте не стига
манастир да си догради.
Кересте да му изпратиш,
манастир да си догради,
кубето да му довърши,
камбана да си закачи,
сутрина рано да бият,
петлите да му прочестат,
ристяне ора да стават,
в нови черкови да идат,
поклонец да си поклонат.
Та кога сина зажениш,
свети ще Юван да прати,
сина ще да ти венчее.
Денница каже ангеле:
- Три светца, до три ангела,
аз съм си сина женила,
та съм кръстница фанала
през Черно море, през Бяло.
Та па бе жена голяма,
нето са със кон караше,
не са па с кола влачеше,
та съм кересте харчила,
та съм мостове градила
на Черно море, на Бяло,
кръстница да ми премине,
та сина да ми венчее.
Нали ви Господ изпрати,
аз ще му бера кересте.
Та па повика болките,
та си изпрати сипката,
сипката и кашлицата,
у влашка земя да идат,
кересте да му съберат,
кересте да му изпратат,
манастир да си догради.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.