40. ЧУМА У КАРАДЖОВИ

Том ІV: Народни балади

Мама на Рада думаше:
- Съвна са, Радо, съвна са,
я дръпни бели бакъри,
та донес вода студена!
Утре е света неделя,
очите да си умия,
на Бога да са помоля.
Рада си мама послуша,
че дръпна бели бакъри,
че на извори за вода.
Да иде Рада, да доде,
слънцето стана на обяд,
Рада от вода не доде.
Кога си доде от вода,
мама на Рада думаше:
- Синко Радо льо, Радо льо,
със кого седя, синко льо,
със кого седя, ортува
до това време, Радо льо?
Рада на мама думаше:
- С никого, мамо, с никого,
най седях, мамо, та гледах
чумата черноперката.
Чума из село ходеше,
в ръце тефтери носеше,
ходеше, мамо, писваше.
Нийде никого, мале мо,
тя не хареса, не писа.
Кога до Караджови доде,
до Караджови дворове,
тамка хареса и писа
Караджови девет сина:
с една ги стрялка удари
и деветината братя,
сички легнаха, умряха.
Караджата, мари мале,
девет дюлгеря доведе,
девет сандъка да правят.
Караджовица, мор мале,
тя си по двори ходеше
и ситни сълзи ронеше,
руса си коса скубеше.
Че са двамата събраха
с Караджа, със стопаняна,
чуви са, мамо, сфанаха,
та че са мрътви пуснаха.
Там седях, мамо, та гледах
до това време, мале мо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.