4. СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА - 4

Том ІV: Народни балади

Имала й мама, имала й
еднъ дъщеря Марийка.
Расла й Марийка й порасла,
станала й мома голяма,
че я мама й оженила,
ала си рожба немала,
от сърце рожба родена.
Мама Марийки думаше:
- Марийке, мила на мама,
и туй ли да та науча?
Я иди мама на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че земи бяло камъче,
че го хубаво накъпи,
в топли го нанки загъни,
в златни го люлки залюлей,
залюлей и му позапей:
"Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш дятенце!"
Марийка мама послуша,
отиде долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица,
че си зе бяло камъче,
че го хубаво накъпа,
топли го нанки загъна,
златна го люлка залюля,
залюля и му позапя,
триста му песни изпяла:
- Нани ми, нани, камъче,
дано ми станеш дятенце!
Кат го Марийка разгъна,
какво ми чудо станало -
камъче дете станало.
Че го й Марийка кръстила
хубаво име Добринка.
Расна Добринка и порасна,
станала й мома голяма,
мама и не я пущала
ни за вдъ, ни за говеда.
Мама й за вдъ отиде,
Добринка навън излезе,
кат я слънцето видяло,
три деня й слънце греяло,
греяло, не заождало.
Мама слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча
до пладня, слънце, да грееш,
от пладня да си залезеш,
че ми изгоряа, изгоряа,
старите баби у село,
младите булки в румъне,
дребни дечица в люлчици!
Слънчице дума мами си:
- Аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Аз видяв, мамо, аз видяв
на долна земя енъ мома -
ако н'ми земеш тъз мома,
аз няма, мамо, да грея,
както съм греял по-рано!
Мама слънчице думаше:
- Слънчице, мило на мама,
де са е чуло й видяло
от земя, синко, на небе!
Не може, синко, да стане!
Слънчице дума мама си:
- Майно ле, стара майчице,
аз ща та, мамо, науча
как да си земем тъз мома.
Утре е свети Гергьовден,
златни ща люлки да пуснем,
сичките моми ше додат
за здраве да са люлеят,
най-подир ш' доде Добринка
за здраве да са люлее,
и ний ще люлки да дигнем!
Казали и го сторили,
златни си люлки пуснали.
Сичките моми идвали
за здраве да се люлеят,
най-подир доде Добринка
за здраве да се люлее -
и са й люлката дигнала.
Откак Добринка дигнали,
оттогаз греят две слънца;
пролят ми грее Добринка,
летя ми грее слънчице.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.