Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

39. СИН-ЗМИЯ

Том ІV: Народни балади

По двор оди Аждер беговца,
по двор оди, градом сълзи рони,
сълзи рони през бели образи,
сълзи рони, бели ръце кърши,
па се Богу яко милно моли:
- Леле Боже, леле мили Боже,
дай ми, Боже, що се тебе молим,
дай ми, Боже, едно мило чедо!
И Богу се върло нажалело,
да ю даде едно мило чедо,
едно чедо, едно коло змия.
Станала йе Аждер беговица,
набрала йе свилни пелени
да повие сдна люта змия.
Дори она пелени да сбере,
люта змия у дуар бегала.
Седела йе дваесе години,
седала йе у бели дуаре.
Ка покара дваесе и една,
люта змия низ дуар излезна,
па на майкя потио говори:
- Леле мале, леле остарела,
остарела, мале, обелела,
тражи мома, мале, да ме жениш!
Да си идеш у краля за мома,
та да сакаш кралю мила черка,
да я сакаш, мале, да я даде,
да я даде снаха да ти бъде!
Отговаря нему стара майкя:
- Фала сине, едно коло змия,
кой че тебе мома да си даде,
кой че смее мома да ти даде?
Отговаря едно коло змия:
- Иди, мале, иди да я сакаш!
Послуша го нему стара майкя,
та омеси той бела погача
и наточи той препек ракия.
Па си ойде нему стара майкя,
Отиде си у кралеви двори,
та си гледа кралеви дивани.
Крал я виде от високи чардак,
па ю дума кралю от дивани:
- Е бабице, е стара майчице,
що си гледаш кралюви дивани?
Дали гледаш и ти да направиш,
та таквия дивани да правиш?
Я баба му потио говори:
- Фала тебе, кралю е честити,
нито гледам у твои дивани,
нело имам едно мило чедо,
едно чедо, една люта змия,
допрати ме мома да му дадеш,
да му дадеш твоя мила черка.
Отговаря краля е честити:
- Е бабице, е стара майчице,
млого здраве на твоето чедо,
да направи по равни друмове,
да направи от мене до него,
се друмове калдаръм да направи;
покрай друми дърве да насади;
и дървето емиш да си роди!
И она се назад повърнала,
па отиде, та сину казуйе:
- Фала сине, една люто змийо,
како тебе кралйо си говори,
се друмове калдаръм да направиш,
да направиш от тебе до него,
покрай друми дърве да насадиш
и дървето емиш да си роди,
па тогая за мома да идеш,
тогая че мома да ти даде!
Проговори една люта змия:
- Фала мале, леле остарела,
да си идеш у росно ливаде,
да насечеш сека яка тревка
и наточи той светена вода!
И она си сина послушала,
та си ойде у росно ливаде,
та секакви тревки йе насекла
и наточи той светена вода.
Па си дойде по равни дворове,
редом тревки по друмове пуща
и си роси той студена вода.
Дека падне сека яка тревка,
дека падне, веднъг се прифане
и веднъг на дърво си стане,
и дървото веднъг емиш роди,
и друмове калдаръме станали.
Ка си ойде до кралеви двори,
ка я виде краля господара,
па си дума краля господара:
- Що думахме, може ли да свършиш?
Бабица му потио говора:
- Фала, тебе кралю е честити,
що думахме, по-добре го свърших:
се друмове калдаръм направихме,
покрай калдаръм дърве насадихме
и дървето веднъг емиш роди!
Проговори краля господара:
- Е бабице, е стара майчице,
скоро-бърже за мома дойдете,
я че веднъг мома да ви дадем!
И она си краля послушала,
па си събра китени сватове,
премени се една люта змия,
па си яхна тая бърза коня,
качила се коню на седлото,
па се свила коню на седлото,
па дизгий йе у зъби фанала,
извила се коню покрай грива,
извила се тая люта змия.
Ка пойдоа по равни друмове,
ка пойдоа китени сватове,
и сас них е млади младоженя,
младоженя, една люта змия.
Ка ойдоа у кралеви двори,
улезнаа китени сватове,
улезнаа у равни дворове,
и улезна млади младоженя,
млади младоженя, едно коло змия.
Питуйе ги краля господара:
- Фала вие, китени сватове,
да камо ви млади младоженя?
Па говора китени сватове:
- Фала тебе, кралю господару,
редом гледай китени сватове,
чия коня у пени утъхнала,
на нея йе млади младоженя!
Ка погледна тая добра коня,
на нея йе тая люта змия.
Ка се дигна тая люта змия,
побила се змия на опашка,
побила се коню на седлото.
Тогая дума краля господара:
- Фала вие, китени сватове,
водете си млади младоженя,
водете го у чесната църква!
Че доведем гиздава девойкя,
че доведем да си ги венчам.
Послушаа китени сватове,
заведоа млади младоженя,
заведоа у чесната църква.
И кралю си девойкя доведе.
Ставиа се два млади младенци,
ставиа ги, та си ги венчаа.
Па пойдоа китени сватове,
пойдоа си, назад се върнаа,
та ойдоа на момкови двори,
та ойдоа, мома заведоа.
Ка йе било вечер довечера,
ка сведоа два млади младенци,
па станала нему стара майкя,
па станала, та че да ги гледа,
да ги гледа що че да направа,
що че змия сас мома да прави.
Ка погледна от ладни пенджари,
станала йе тая люта змия,
станала йе тоя добър юнак,
та си седнал, та си вино пие,
та си пие вино тройогодско,
служи си му гиздава невеста.

 


Суходол, Софийско (СбНУ 43, № 128).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982
.