Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

38. ПРЕВЪРНАТ В ЗМЕЙ

Том ІV: Народни балади

Живула е Петкана
със пръвно либе млад Стоян.
Каскъндиса ги свекърва,
по гора оди и пита:
- Горо ле, горо зелена,
по тебе шума секакава,
имаш ли шума омраза,
да си омразим Петкана,
да не живува с млад Стоян?
Гора и тио говоре:
- Елено, стара свекръво,
по мене шума секаква,
на немам шума омразна -
попитай поле широко!
Елена тиом говоре:
- Поле ле, поле широко,
по тебе тревки секакви,
имаш ли трева омраза,
да си омразим Петкана,
да не живува с млад Стоян?
Поле и тио говоре:
- Елено, стара свекръво,
по мене тревки секакви,
на немам трева омраза.
На стани, та си отиди:
по село одат циганки,
циганки, църни влахинки,
секакви тревки береа,
те имат трева омраза.
И Елена си отиде.
Циганки редом редиа,
у Петканини ойдоа.
Свекърва каже Петкани:
- Снахо, хубава Петкано,
я земи стомни шарени,
па иди вода донеси!
И Петкана я послуша,
та везе стомни шарени -
не е на вода очела,
на е зад врата стояла,
стояла, та е слушала
какво че дума свекърва
със тия църни циганки,
циганки, църни влахинки.
И свекърва им думаше:
- Виа по село ходите,
секакви тревки берете,
дайте ми трева омраза,
да си омразим Петкана,
да не живува със Стоян!
Циганки и тио говоре:
- Елено, стара свекърво,
немаме трева омраза,
имаме трева зелен змей,
та ниа че ти дадеме,
па че а свариш сред нощи,
сред нощи, сред полунощи,
па че поляеш Петкана,
та че да стане зелен змей,
та че а махне млад Стоян.
Дали и трева зелен змей.
Петкана вода донесе,
па като дойде млад Стоян,
очели да си легая
у ладните мазета,
у високите одрове,
у шарените постилки.
Петка Стояну говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
еве че девет години,
таа е годин десета,
ка сме се с тебе везели,
легала не сме менили -
легала да промениме!
Легни, либе, от десна стрън,
а я чем, либе, от лева!
Легна си Стоян, заспа си,
Петкани сън не доожда.
Кога е било сред нощи,
сред нощи, сред полунощи,
свекърва врати отвори,
та да поляе Петкана,
она поляла млад Стоян.
Кога се ютро съмнало -
до половина млад Стоян,
от половина - зелен змей!
И Петкана е станала,
та е у къщи очела,
па на свекърва говоре:
- Я ела, мале, да видиш -
до половина млад Стоян,
от половина зелен змей!
Макя се чудом учуди.
Стоян Петкани говоре:
- Либе, хубаво Петкано,
че ли ме, либе, послушаш?
Девет години, Петкано,
главата да си не миеш,
дреите да си не мениш,
та па ме, либе, запрегни
у твои свилни скутеве,
та да ме, либе, занесеш
у тая гора зелена,
през високите вършища,
у дълбоките долища,
код зелените змейчета!
Там девет годин че седим,
че стане годин десета,
ти че си глава умиеш
и бело че се премениш;
че пойдат моми ягоди,
и ти чеш, либе, да пойдеш,
моми ягоди че берат,
тизе код мене че дойдеш,
у скути че ме запрегнеш,
па че ме дома занесеш,
па че на мама да окнеш:
"Я ела, мале, ягоди!"
Я че низ скуто да рипнем,
очите да й изпием -
она че стане змеица,
я че си станем млад Стоян.
И Петкана го послуша,
та го у скути запрегна
и го занесе, занесе
у тая гора зелена,
през високите вършища,
у дълбоките долища,
код зелените змейчета.
Па девет години поседе,
главата не си миеше,
дреите не си менеше.
Настана годин десета,
че беше бела събота,
Петкана рано ранила,
та си е глава измила
и се у бело премени;
че беше света неделя,
пойдоа моми ягоди.
Петкана зела кошница,
та е със моми очела;
моми ягоди набраа,
Петкана Стоян запрегна
у нойни свилни скутеве,
па си го дома занесе,
па на свекърва изока:
- Я ела, мале, ягоди!
Стоян низ скуто изрипна,
на макя очи изпило.
Стоян си стана млад Стоян,
макя му стана зелен змей.

 


Гниляне, Софийско (СбНУ 44, № 106).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982
.