36. МОМЪК-ЕЛЕН - 2

Том ІV: Народни балади

Стоян си майци викаше:
- Хайда ма, майчо, заглави!
- Немой са глави, сино льо,
сае скопа година:
кило а жито хиляда,
ока ракие - стотина,
стовна е вино желтица.
Стояну му са набални,
набални, желно нажали,
та са на Бога помоли:
- Сторо ма, Боже, престори
до едно сиво еленче,
да ида в гора карстата,
ситнана трева да паса!
Чул му е госпокъ молбана,
та си го стори еленче,
отиде в гора карстата.
Отде ми са са сберали
Стояновата комшийка
и неговата майчица,
торнаха в гора да идат,
сухине дърва да сбират.
Отде ми са найде еленче,
с рожкове дърва коршеше,
с усцана хи накладеше.
Тогав са майка ворнала,
та си комшием викаше:
- Комшии, мои селене,
излете да ви казувам
какво е майка вигела
вав нае гора карстата:
до едно сиво еленче,
с рожкове дърва накорши,
с усцана хи накладе.
Тогав са сбрали комшии,
комшии още селене,
торнаха,та отидоха
вав нае гора карстата,
найдоха сиво еленче.
Тьонка са пушка пукнала,
та си еленче удриха
между две чорни очинки,
между белоно сарчоце.
Еленче си хми викаше:
- Сечите си ма, сечите,
четири ма дела сторите,
и майци дела сторите -
моено бело сарчоце,
да еде, да са наеде
Стояновото сарчоце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.