30. ГОДЕН МОМЪК И САМОДИВА

Том ІV: Народни балади

Погодил са йе Никола,
в петък са Кольо погоди,
в събота годен преходи,
в неделя рано подранил,
та си отиде в градинка,
та си сенна под ябулка,
под ябулка златовръха
и си с кавала засвири.
Де го зачу самодива,
самодива, самоюда,
па си отиде под ябулка,
та са качи на ябулка,
па си ябулки береше
и златни клони кръшеше.
А Никола и думаше:
- Самодиво, самоюдо,
бери, не бери ябулки,
златни клоне недей кръши!
Тя му дума самодива:
- Маре Никола, Никола,
и ябулки ще а бера,
златни клонойе ща кръша,
и тебе ще си юзема -
тънка снага за морава,
бяло лице за сянчица,
черни очи за кладенци!
Нищо са не йе минало,
Никола са с душа прости.
Майка му иде и плаче:
- Абре Никола, Никола,
сега ще плачат два дома,
сега ще плачат две майки!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.