28. ЗАСПАЛА МОМА И САМОДИВИ

Том ІV: Народни балади

Дето слънцето залязва,
дето месеца изгрява,
там има мома заспала,
на самодивско игрило,
на говедарско пладнище;
нема кой да я събуди,
я на мама и да каже
да иде да я събуди.
Тя са самичка събуди,
въз нея стоят три моми,
три моми, три самодиви.
Първа я гладко чешеше,
втора я дребно ресеше,
трета Драганки думаше:
- Драганке, мила лелина,
айде, Драганке, със нази
на наша, леля, долян свят,
да видиш какво й хубаво!
Драганка дума лели си:
- Олеле, лельо, недей ма,
язи съм една ю мама,
мама ми млого ша плаче,
ша плаче, ша са кахъри,
яс немам тънки дарове,
памучни и бурунжучни,
ленени и коприняни.
Леля Драганки пак дума:
- Драганке, мила лелина,
ний не щем млого дарове,
ний ищем, мари Драганке,
два лахти платно памучно,
памучно и бурунжучно,
дето го снова мама ти
на разметния понделник,
пък дет го тъка Драганка
през русалската неделя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.