27. НЕВЯСТА И САМОДИВИ

Том ІV: Народни балади

Похвалил се е Великден,
Великден с празна неделя,
Гергьовден с Похлерания!
От садя вървят сборене,
и от Лесадра невяста,
невяста с младо деверче.
Па са вървеле, вървеле,
минале гора зелена,
настале поле широко
и във полето камен мост.
Коги през моста да минат,
свила се вихром вихрушка;
никому нищо не стори
че и сукното уваля
и очите и напраши.
Невяста каза деверку:
- Братче ле ерко, деверко,
прощавай, братче, говене,
говене, братче, стояне!
Хаида ме, братче, заведеш
на горнокрайско езеро,
очите да си умия,
сукното да си опера!
Па си отишла невяста
на горнокрайско езеро,
та се наведе невяста
очите да си умие,
сукното да си опере.
Коги се изправила,
над нея стоят три жени,
три жени, три самодиви,
та на невяста говорят:
- Ида се миеш, невясто,
и да се хубаво переш,
ти си си наша, та наша!
Къде си, моме, тръгнала,
венчана, та несведена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.