26. СТАНА И САМОВИЛА

Том ІV: Народни балади

Ми станала руса Стана
на утрина на Великден,
се промена, се наружи,
да ми оит рано в църков.
Стана майка покарала:
- Ай ти, Стано, мила керко,
не одай ми рано в църква,
в църков има много гяци,
в тебе ке се опулеет,
църкви ке се обуреет.
Се налюти руса Стана,
та си зеде бела парта,
си отиде во градина,
та си седна под трендафил.
Колко парта ми отвила
и йе дойде самовила,
самовила, самогорска,
самогорска, прекуморска,
йе се фърли на рамена:
- Стани, Стано, да ме дарвиш
от твоето бело лице!
Руса Стана говореше:
- Ай ти тебе, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело платно!
- А егиди, русо Стано,
да беф брала бело платно,
би я гора заградила
за юнаци, за девойки;
туку стани да ме дарвиш
за твоите църни очи!
- Айде, айде, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело руво!
- А егиди, руса Стано,
да беф брала бело руво,
ке беф дъбье изоблекла;
туку стани да ме дарвиш
за твоето бело гърло!
Стана лепо говореше:
- Айде майка да те дарвит
за моиот коан гердан!
- А егиди, руса Стано,
да беф брала коан гердан,
съта гора ке я обкоаф
се со злато и со сребро
за убаи девойки,
за свършени юнаци.
Се разлюти самовила,
йе отвърти църни очи,
църни очи от глубои,
бели ръце от рамена,
бързи нодзе от колена.
- Ето тебе, руса Стано,
как се везит на Великден,
на Великден, на добар ден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.