25. САМОВИЛА ГРАД ГРАДИЛА

Том ІV: Народни балади

Ой те леле, Димна юдо,
Димна юдо-самовило!
Димна юда град градила
на връх на Стара планина.
Що е коле побивала -
се юнаци неженени,
що е подпори туряла -
се девоки прехубави,
що е покрив покривала -
се невести пръвескини,
що е преплит преплитала -
се дечица пеленчета.
Не стигнали до два колци,
до два колци - два юнака,
не стигнали две подпори,
две подпори - две девоки,
не стигнали два покрива,
два покрива - две невести,
не стигнали до два прата,
до два прата - две дечица.
Провикна се Димна юда,
Димна юда-самовила:
- Бре селяне кратовчане!
Я ми дайте два юнака,
два юнака - до два колца,
две девоки - две подпорки,
две невести - два покрива,
две дечица - до два прата!
Да не спадам у селото -
много майки че разплача,
много майки, много бащи!
Не дадоа селянето
два юнака, две невести,
две девоки, две дечица.
Тогай спадна у селото,
та избра сто юнака,
сто юнака, сто девоки,
сто девоки, сто невести,
сто невести, сто дечица.
Откара ги на планина,
па си прати машки деца
смил в гората да си берат.
Смил си берат, турат в пояс.
А па гиди Груйо мало дете,
смил си бере, смил му пада -
нема каде да го тури,
оти макя не го опашала.
Согледа го Димна юда,
па на дете говореше:
- Гиди Груйо, мало дете!
Смил си береш, смил ти пада,
проклета да е макя ти,
що те не е опасала!
На ти, Груйо, лак и стрели,
да устрелиш стара макя!
Итро било Груйо дете,
оно зема лак и стрели,
не устрели стара макя,
а устрели Димна юда,
Димна юда-самовила,
та отпущи сто юнака,
сто юнака, сто девоки,
сто девоки, сто невести,
сто невести, сто дечица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.