|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
216. ЯНКО И ЯНКА - ЖЕНЕНИ, МАЙКА ИМ - РОБИНЯ
Том ІV: Народни балади
Изникнало гор ябука,
на две гранки две ябуки,
на трекята славей пее:
- Бегай, бегай, старо югро,
старо югро, чудовишче,
сос две деца сирачиня,
каде иде турска войска,
турци земя ке попленат!
Ошче речта не изрече,
изпуниха клети турци,
клети турци, арнаути:
шчо йе старо, погубиле,
шчо йе младо, поробиле!
Заплениле тенка Янка,
тенка Янка и Янкула.
Янко ми го отнесоа,
дека сънце шчо изгрева,
па Янка я отнесоа,
дека сънце шчо заогя.
Па раснале, пораснале:
Яна - мома за даванье,
Янко - момче за жененье.
Тува стана млади Янко,
уяна си врана коня,
от град на град лико траже
Па отиде надалеко,
дека сънце шчо заогя.
Тамо найде тенка Янка,
бендиса я и я зема.
Водиха се три години,
па имаха мажко дете -
не йе дете како дете,
туку им йе люта змия.
Киниса си млади Янко,
ке си иде на нов пазар,
на нов пазар, на панагюр,
и на Яна говореше:
- Кажи, Яно, шчо да ти купам?
Дали чоа ил кадифе?
Она му се много моле:
- Леле Янко, първно любно,
никюм чоа, ни кадифе.
Да ми купиш робинчица,
да ми чува мажко дете,
да ми мете рамни двори;
у никюм стара, никюм млада,
стредна жена, за работа.
Ойде Янко на нов пазар,
на нов пазар, на панагюр,
па й купи робинчица,
па у дома я доведе.
Учини се два дни, три дни,
Яна готви сладок ручок,
робина й дете люля,
ем го люля, ем му пее:
- Нани, нани, мажко дете,
и от сина, и от керка,
и на баба мило внуче!
Па я чула тенка Янка.
Дойде Янко да си руча,
па му Янка говореше:
- Леле Янко, първно любе,
како пее робинчица -
"Нани, нани, мажко дете,
и от сина, и от керка,
и на баба мило внуче!"
Па седнале да си ручат,
изговара млади Янко:
- Робинчице, стара майко,
сакам нешчо да те прашам,
ама право да ми кажеш!
Дали имаш нешчо рода,
нешчо рода и роднина?
Робинчица говореше:
- Леле Янко, мили синко!
Яз си немам нигде н' рода,
нигде н' рода, ни роднина.
Само имах две дечиня:
едно момче и девойче,
едно Янко, друга Яна.
Турци земя поплениа,
плениха ми двете деца!
- Робинчице, стара майко!
Дали ти са нишанлии?
- Яна ми йе бележана
на гърлото под гердано,
Янко ми йе бележено
на главата под косата.
Па се живи прегърнале,
па се мъртви отгърнале -
они биле брат и сестра,
робинчица - стара майка.
Щип (Шапкарев 2, № 301).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|