210. ВЯРНА СЕСТРА, ЖЕНА - ИЗДАЙНИЦА

Том ІV: Народни балади

Бил йе Видин, бил йе турски слуга,
девет годин у царо слугувал.
Ка настъпи десета година,
служба служи Видин турски слуга,
та изпущи чаша посребрана,
паднала е цару на колене,
пукнало се чоено колено.
Уплаши се Видин, устраши се,
та побегна дома на дворове,
отдалеко на сестра си ока:
- Кри ме, сестро, дека че ме криеш,
ако сакаш брата ти да имаш!
Скрила го е Ката мила сестра
скрила го е у гора зелена,
у горица - поди зелен лисник,
поди лисник - у шарени ковчег,
у ковчези - у белите дари.
Ете идат турци друговерци,
та фанаа Ката мила сестра,
дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казвай, Кате, каде е брата ти -
че режеме твои бели ръце!
- Режете ги, ка не съм видела!
Отрезали Кати бели ръце.
Дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казвай, Кате, каде е брата ти -
че режеме нозе до колене!
- Режете ги, ка не съм видела!
Отрезали нозе до колене.
Дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казвай, Кате, каде е брата ти -
че врътиме твои църни очи!
- Врътите ги, ка не съм видела!
Изврътели Кати църни очи.
Дваж я, триж я през поли шибнаа:
- Казвай, Кате, каде е брата ти -
че режеме твоя дълга коса!
- Режете я, ка не съм видела!
Па пущили Ката мила сестра,
па фанали Видиново либе.
Дваж го, триж го през поли шибнаа:
- Казвай, казвай къде ти е Видин -
че режеме твои бели ръце!
- Та че кажем, та грижа ли ме е!
Скрила го е Ката мила сестра,
скрила го е у гора зелена,
у горица - поди зелен лисник,
поди лисник - у шарени ковчег,
у ковчези - у белите дари.
Па пущили Видиново либе,
па отишли у гора зелена,
намериа Видин турски слуга,
вързали му ръце наопаки,
укараа го край негови двори.
Дочула го Ката мила сестра,
завикала, жално заредила:
- Леле, брайно, леле, мили братко,
немам нозе да те поизпратим,
немам ръце да те попрегрънем,
немам очи да те попогледам,
немам коса тебе да пожалим!
На турците жалба дожалело,
та пущили Видин турски слуга
да догледа Ката мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.