205. КУМОВА КЛЕТВА

Том ІV: Народни балади

Покалесал ми й кум Богдан
дванайсе млади кумици,
кумици да си прощава,
децата да им кръщава.
На кумците си дар дава
по една феса аляна,
на кумиците дар дава
по едно тасче сребърно,
на децата им кръст дава
по една желта жълтица.
Кумици ядат и пият,
кум Богдан диван сядеше,
сребърна чаша държеше,
с червено вино налива,
на кумици я подава.
Кумците влашки приказват:
- Бъри й болерин кум Богдан!
Хайдете да го затрием,
с имане да се набайме!
Кум Богдан не им разбира,
пък майка му им разбира.
Тя на Богдана думаше:
- Чуваш ли, куме Богдане,
чуваш ли и разбираш ли
как си кумците приказват:
"Бъри й болерин кум Богдан!
Хайдете да го затрием,
с имане да са набайме!"
Кум Богдан мамо думаше:
- Не бой са, мамо, не бой са,
който въз меня посегне,
на мрямор камък да стане!
Че са пойели, попили,
станали да го затрият.
Който въз него посегна,
на мрямор камък ставаше.
Кум Богдан мамо думаше:
- Видиш ли, мамо, видиш ли,
видиш ли и разбираш ли.
как си кумците станаха
се на мрямор и камък!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.