|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
203. ЯНКУЛА ХАРЕСВА ПЛЕМЕННИЦАТА СИ
Том ІV: Народни балади
Сънцено ми йе на заод,
самовила йе зад гора,
Мирче войвода пред неа,
бърза йе коня водеше,
дървен йе байрак носеше.
Мирче войвода говорит:
- Самовила ле, майко ле,
доста ти коня поводиф,
доста ти байрак поносиф.
И самовила вореше:
- Поводи, Мирче, поводи
и дървен байрак поноси
до зеленине ливагье,
до студенине кладенци,
Тамо се женит Янкула,
девет си сестри канило,
десета сестра не кани,
десета сестра Коприна.
Коприна во двор седеше,
Грумка си керка чешлаше,
како йе лепо чешлаше,
така йе лепо плетеше,
така йе ука учеше:
- Грумко ле, керко Грумко ле,
кога ке одиш у вуйка,
у вуйка, керко, на сватба,
да н' фатиш хоро наколу,
да н' пущиш сая до земи,
да н' крениш превез от очи;
да н' те доглеат вуйко ти,
вуйко ти, керко, Янкула;
от' йе вуйко ти неверен,
неверен, керко, без вера,
да н' ми ти кренит страмота.
Грумка отиде на сватба,
Грумка си майка не почу,
си фати хоро наколу,
си пущи сая до земи,
си крена превез от очи.
Ми я доглеа вуйко йе,
вуйко йе лепо говорит:
- Сватои, бели сватои,
не преполнвите пушките,
не презобвите коньите,
нееста ни йе во дворье!
Грумка го вуйка дочула
и люто ми прокълнала:
- Оф, леле, Боже миличек!
Зароси роса кърваа
и по горещи каменя,
потълчете го вуйка ми,
вуйка ми, Боже, Янкула!
Како ми Грумка прокълна,
пуста се клетва фатила.
Зароси роса кърваа
погорещи каменя,
и потълкое вуйко йе.
Струга (Миладиновци, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|