Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2. СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА - 2

Том ІV: Народни балади

Славки си рожби не трае!
Добила Славка момиче,
твърде е било хубаво;
Славка се чуди и мае
как да му име нарече.
Нарекла го е Грозданка,
да му е грозно името.
Расла Грозданка, порасла,
голяма мома израсла,
слънце не си я виждало.
Че си Грозданка излезе
у бащини си градини,
пред бащини си дворове.
Там си я слънце съгледа -
трептяло, не захождало.
Се му майка му готвила,
готвила и надявала,
защо се слънце забави.
Като си у тях отиде,
мама му го е съдила,
съдила още питала:
- Слънчице, мило мамино,
защо се, слънце, забави,
та ти вечеря изстина,
вечеря - крава ялова
и девет пещи кисел хляб?
Слънчице дума мами си:
- Да знаеш, мамо, да знаеш
каква си мома съгледах
на долна земя на света!
Ако таз мома не зема,
не ще си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах!
Да идеш, мамо, да идеш,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш да го попиташ
можем ли да я земеме,
за нея да се венчея.
Ходи мама му и пита:
- Божне ле, благодарим ти!
Слънце е тъжно и жално,
че е мома съгледало
долу на долна земя.
Бива ли и приляга ли
жива момата да дигнем?
Господ мами му думаше:
- Старице, майко слънчова,
бива си и приляга си!
Да спуснем златни люлчици
на Грозданкини дворове,
на личен ден Гергьовден,
да върви мало, голямо,
за здраве да се люлее,
най-подир щ'иде Грозданка,
на люлки да си поседне
и тя да се полюлей,
ний ще си люлки дръпнеме
да си я горе дигнеме.
Както е казал, станало.
На личен ден Гергьовден
злати са люлки спуснали
на Грозданкини дворове.
Вървяло мало, голямо,
за здраве да се люлее.
Люлели, що се люлели,
най-подир дошла Грозданка.
Сама я мама залюля.
Като седнала на люлка,
тъмни се мъгли спуснали
и люлки са се дигнали.
Като се люлки дигнаха,
мама и плаче, нарича:
- Грозданке, мила мамина!
Девет си годин сукала,
девет месеца да говейш
на свекра и на свекърва,
на първо либе венчано!
А Грозданки се дочуло
девет години да говей!
Че е Грозданка говяла
девет години на свекра,
на свекра и на свекърва,
на първо либе слънчице.
Слънчу се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди,
да не е няма немица.
Грозданка ще е кумица,
Грозданка да ги венчае.
Дигнали сватба голяма,
Грозданка булка пребули,
само е було пламнало!
Булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си няма немица,
че сляпа ли си слепица,
та ми ти було запали?
Грозданка се е засмяла
и булки дума продума:
- Аз не ти було запалих
и не съм няма немица,
нито съм сляпа слепица!
Мене ми мама наръча,
девет съм годин сукала,
девет години да говея
на свекра и на свекърва.
Сега е девета година,
сега ще да продумам!
Като я слънце зачуло
и стара майка слънчова
булка са назад върнали,
Грозданка с слънце венчали.

 


Котленско (Раковски, Показалец, с. 127).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982
.