|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
199. НАКЛЕВЕТЕНА ЗЪЛВА - 1
Том ІV: Народни балади
Имала Яна два мили брата,
едниот Петре, другиот Павле.
Петре Павлету тихо говори:
- Ой, Павле, Павле, по-мали брату!
Ние имамо сал една сестра,
сал една сестра, хубава Яна.
Да не мажиме нашата сестра,
да й сковаме сребрени венец,
сребрени венец, сребрени гердан,
да й скроиме се свилно рухо,
се свилно рухо, се невестинско.
Нека ни ходи нашата сестра,
нека ни ходи като невеста,
деня да ходи млада невеста,
ноке да спие левен девойка.
И ги дочула кучка Тодора,
кучка Тодора, Янина снаха.
Па ми се чуди кучка Тодора
как да омрази хубава Яна,
как да омрази от мили бракя.
Па си отиде у конюшница,
та си отвързе добрата коня,
и го отвързе, и го убоде.
Ем го убола, ем навикуе:
- Бърго те, бърго, Петре и Павле!
Що ви сторила вашата сестра,
вашата сестра хубава Яна -
ви е убола добрата коня!
От милос на Яна нищо не рекли.
Па ми се чуди кучка Тодора,
па ми се чуди що да си стори.
Па си улезе у земник клети,
си испущила голема бочва,
голема бочва от триста ведра,
от триста ведра се руйно вино.
Ем го пущила, ем навикуе:
- Бърго те, бърго, Петре и Павлу!
Що ви сторила вашата сестра,
ви испущила голема бочва!
От милос Яне нищо не рекли.
Па ми се чуди кучка Тодора,
па си е заклала машкото дете,
машкото дете пета година.
Ем го заклала, ем си викнала:
- Бърго те, бърго, Петре и Павлу!
Що ви сторила вашата сестра,
вашата сестра хубава Яна,
ми го заклала машкото дете!
От милос Яне нищо не рекли.
Па се заплака хубава Яна,
на бракя ми се тихо говори:
- Слушайте, слушайте, премили бракя!
Однесете ме у гора зелена,
исечете ме залак по залак,
залак по залак, що мрава носи!
Се заплакаха Янини бракя,
я однесоха у гора зелена,
я исекоха залак по залак.
Па се сторила църква монастир,
църква монастир, девет попови,
девет попови, девет владици,
девет владици, осам гячина.
Дома дойдоха Янини бракя,
па си я зеха кучка Тодора,
я однесоха в гора зелена
и исекоха залак по залак.
Па се сторила две лути змии,
па заптисаха два друма рамни,
що поминало, се е клукнала.
Велешко; великденска (Веркович, № 287).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|