197. РАДИНИЯТ БАЩА Я ИСКА ЗА ЖЕНА - 2

Том ІV: Народни балади

Радина мама умира,
Радо ле, перо жараво,
та па си Рада заръча:
- Радо ле, перо жараво,
кога си юмра, Радо ле,
черна си кърпа забради,
бяло си лице потевни,
баща си в очи не гледай,
че е баща ти курварин,
курварин, Радо, влъхварин!
Рада си мама слушала,
както й мама заръча -
черна си кърпа забради,
бяло си лице потевни,
баща си в очи не гледа.
Девет години минаха,
кога десетя подкара,
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, до мой бащице,
айде са, тейне, йожени,
майка мащеха доведи,
на измет да ми помогне,
че ми е измет дотегнал
йот гора, йот говедаре,
йот поле мурги йовчаре!
Тейно си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
ходих си, Радо, дирих си
майчината ти прилика,
майчината ти и твойта,
ала я, Радо, не найдох,
тебе ща, Радо, да зема,
Радо ле, перо жараво!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, земи, тейно ле,
ако си къща преправиш,
дето е мама седяла,
тогива да са земеме.
Рада го рече на шега,
тейно го фана истина,
та фана млади дюлгере,
та си къщата преправи,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я айде да са земеме!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма
ако чопразе преправиш,
дето ги мама носеше,
тогава да са земеме.
Рада го рече на шега,
тейно го фана истина,
та при златаре йотиде,
та си чопразе преправи,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я айде да са земеме!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако си ривце пренижеш,
пренижеш, йоще премиеш,
дето го мама носила,
тогива да са земеме.
Рада го рече на шега,
тейно го фана истина,
та ю златарин отиде,
та си ривцето прениза,
прениза, йоще йоми,
та па го Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я айде да са земеме!
Ради се тейну думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако си гривни преправиш,
дето ги мама носила,
тогива да са земеме.
Рада го рече на шега,
тейно го фана истина,
та ю златарин отиде,
та си гривните преправи,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я айде да са земеме!
Рада си тейну думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако си свещник преправиш,
дето е светил на мама,
тогива да се земеме!
Рада го рече на шега,
тейно го фана истина,
та ю златарин отиде,
свещникът да си преправи.
Рада след него отиде,
па на златарин думаше:
- Златарино, брат да ми си,
брат да ми си, дваж да ми си,
свещникът да си направиш
със врата да са затваря,
със дума да са йотваря,
със дума да са затваря.
И златар си я послуша,
та си свещникът направи
със врата да са затваря,
със дума да са йотваря,
със дума да са затваря.
Та па си дома отиде.
Баща й свещник донесе,
та па го Ради подаде,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я а иде да са земеме!
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, до мой бащице,
я иди, тейно, я иди,
та викай стари попове,
попове, стари кметове,
двама да си ни венчеят!
Тейно си Рада послуша,
та викна стари попове,
попове, стари кметове,
двама да си ги венчеят.
Рада на свещник продума,
свещник са с дума йотворил,
Рада са скрила в свещникът,
па си на свещник продума,
свещникът са с дума затвори.
Ева че иде тейно й,
та води стари попове,
попове, стари кметове,
двама да си ги венчеят.
Тейно си Рада извика:
- Радо ле, перо жараво,
ела да си са венчеем!
Рада я нема никаква,
а тейно й са ядоса,
та си свещник продаде
на едно царско сеизче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.