196. РАДИНИЯТ БАЩА Я ИСКА ЗА ЖЕНА - 1

Том ІV: Народни балади

Паун ми пое у сарай,
мори Радо, бела Радо,
та не е паун у сарай,
току е Рада девойче.
Радина макя умира
на Радините скутове
и си на Рада говори:
- Щерко Радено, Радено,
язе кю, щерко, да умра,
не жали, Раде, не плачи,
не турай кахър на сърце!
Кога си, щерко, я юмра,
ти да повикаш бабите,
хубаво да ме пременат.
Ка ме у гробо спущите,
фръли си камен от сръце,
прежели макя рождена,
оми се, Радо, оплети,
тенко се, Радо, премени,
опрегни поли ракаве,
затни си китка шарена,
омеси бела погача,
наточи вино, ракия,
изведи коня карвана,
та прати баща углавник,
майчица да ти намери,
майчица като менека,
мое одене да оди,
мое гледане да гледа,
мое думане да дума,
моята снага да носи!
Дори си макя издума
и се от душа раздели.
Жалила Рада, плакала,
от дома Рада до гроба.
Ка се от гробо врънала,
не тури кахър на сръце,
но фръли камен от сръце.
Оми се Рада, оплете,
тенко се бело премени,
опрегна поли ракави,
затна си китка шарена,
омеси бела погача,
наточи вино, ракия,
изведе коня карвана,
па прати баща углавник
майчица да й намери,
майчица като пръвната.
Одил е баща й, шетал е
по севта земя рисянска,
нийде прилика не найде.
Па се врънал назаде,
на Рада вели, говори:
- Секаде, Радо, обидо,
нигде майка не намери,
да й е лика-прилика,
майчица като пръвната.
Сал й си тизе прилика,
ай ние да се земеме!
Рада му вели, говори:
- Татко ле, грешна душице,
от Бога, татко, греота,
от ора, татко, срамота
Иди си, тате, у село,
та питай, тате, попове
бива ли и прилега ли
ни с тебе да се земеме.
Ошел баща й у село,
па на попове говори:
- Попове, море дякове,
имам си крава ялова,
язе ли да я закола
или да я другому дам?
Попове велят, говорат:
- Що ке я дадеш другому,
по-добре ти я заколи!
Връна се баща у дома,
на Рада вели, говори:
- Щерко Радено, Радено,
попове що ми казаа -
ние с теб да се земеме.
Още дума не издумал,
земя се силно разтресе,
пукна се земня дълбоко,
падна баща й у нея.
Тогай се земя собрала,
а от баща й ни помен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.