192. БРАТЯ ДОВЕЖДАТ ЛИБЕ НА СЕСТРА СИ

Том ІV: Народни балади

Ой Яно, Яно, хубава Яно!
Имала Яна седмина братя,
ловджии биле, на лов одиле,
лова ловиле по чужда земя.
Не са фанале никаква лова,
но са фанале дете сърбинче,
от убости го не погубиле,
от гиздости го дома завеле,
зет го зетиле, брат го братиле
за нийна сестра хубава Яна.
Па го качиле на висок чардак,
та им послале каба душеци
и ги завиле със два юргада.
Мома си легна с очи към него,
а той си легна с гръб каде Янка.
Тя си на юнак тихо говори:
- Я обърни се, лудо, каде мене,
ке ако кажа на моите братя,
ке те уловат и ке те погубат!
Той си на Янка тихо говори:
- Ой Янко, Янко, хубава Янко,
я излез, Янко, ванка на двори,
та си разгледай нагор-надоле,
дали е ясно или облачно!
Тя е излезла ванка на двори,
та си разгледа нагор-надоле,
па си влезнала, та му казала:
Секаде ясно, над нас облачно,
над нас облачно, кървав даж вали.
Той си на Янка тихо говоре:
Ой Яно, Яно, хубава Яно,
иди попитай твоята майка
дали е трила мажко детенце,
кога е било бозгун година!
Янка отиде, та си попита,
та си попита нейната майка:
- Ой мале, мила ле мале,
дали си трила мажко детенце?
Майка на Янка тихо говоре:
- Трила съм, щерко, мажко детенце,
кога е било бозгун година.
Па си отиде, та си му каза.
Той си на Янка тихо говоре:
- Ти иди, Янко, каде изгрева,
я пак ще ида каде захода,
нига, никога да се не ставим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.