187. ОТКРАДНАТА ОТ ЦИГАНИ

Том ІV: Народни балади

Димана ми е торнала
нах долу бяло да пере,
че си Димана срещнаха
хасковски черни агупки,
та си Димана фатиха,
фатиха и отведоха
въз спушеното баире.
Лете я държат на пекът,
зиме я държат на мразът,
зам да ми чорна почерней,
зам да ми стане като тях,
ага ми торне да проси,
майка й да я не познае.
Че си Димана питаха:
- От изник ли си, от заник?
Димана хитра, по-хитра,
та си се каза от заник,
зам да я водят на изник.
Ага я в село отвели,
Димана торна по къщи,
ага дома й отишла,
Димана влезе нах вотре,
майка й не я познала.
- Стричинко, стара майчинко,
оти ми плачеш и ткаеш?
- Как да не плачем и ткаям,
имах си една дощеря,
Димана бяла, каматна,
та я Димана фатиха
хасковски чорни агупки.
- Стричинко, стара майчинко,
стани ми сбери сбирица,
пък я да преткам платното.
- Агупко, чорна манафко,
как мясаш моя Димана
на чостичкото скрипкане,
на борзичкото хворляне!
- Майчинко, стара майчинко,
живьот ли си ми братето,
агупки да ми прифират,
сидьот ли си ми дарове?
Дощеро, моя дощеро,
живьот си ти и братето,
сидьот си ти и дарове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.