185. КОРУН, КОНДОФИЛА И СИНЪТ Й КОСТАДИН

Том ІV: Народни балади

Любит Корун млада Кондофила,
я любило за девет години,
ми одело от утро на утро,
ми одело от вечер на вечер,
дур пораснал сина Костадина,
тога ми се Корун уплашило,
тога ми се Корун позапрело.
Му допущи млада Кондофила:
- А егиди, Корун побратиме,
що не идеш, како що идеше?
Али ти се хазно дососало?
Тога велит Корун кеседжиа:
- Кондофило, верна посестримо,
мене ми се хазно не дососвит,
туку сум се мошне уплашило
от твоего сина Костадина,
ми го кажвет по юнак от мене.
Тога велит млада Кондофила:
- Ай Коруне, верни побратиме,
аль тоа те тебе брига нашло?
Яс ке легнам болна от нафола,
ке си лежам за една неделя
и без хлебец, и без студна вода;
ке го пуща во гора зелена
да ми барат вода лекоита,
ке го пущам в гора без оружье,
да го чекаш, ти да го загубиш,
да бидеме, како що сме биле.
Се поболи млада Кондофила,
се поболи болна от нафола
и ми лежа за една неделя
и без хлебец, и без студна вода.
Тога велит сина Костадина:
- Леле майко, леле мила майко,
да ми кажеш от ощо си болна,
аль си болна, майко, от Господа,
аль си болна, майко, от душмана,
аль си болна, майко, за попои,
аль си болна, майко, за екими,
и за вогье, майко, лекоити,
да ти барам билки чемерлики.
Тога велит млада Кондофила:
- Не сум болна, синко, за екими,
тук да пойдиш во гора зелена,
да ми бараш вода лекоита;
ама ти се, синко, милно моля
да не земаш таткоо ти оружье!
Не се земат оружье за здравье.
Си киниса сина Костадина
Да си одит в гора без оружье.
И го разбра негоата сестра,
и му рече негоата сестра:
- Къде одиш, мое мило брате,
къде одиш в гора без оружье!
Не йе болна майка от Господа,
тук йе болна майка от нафола.
Ми те пущат в гора без оружье,
там те чекат Корун кеседжиа,
тебе, брате, да ми те загубит;
туку ела дома да одиме,
ке ти даам свекървоо оружье.
Си отиде брате у сестра си
и си зеде сватоо оружье.
И му рече негоата сестра:
- Айде сега, брате Костадине,
ти да можеш, Бог да ти поможит,
да не бараш вода лекоита,
тук да бараш глаа Корунова,
да донесиш на нашата майка.
Си отиде сина Костадина,
си отиде во гора зелена.
Си го найде Корун кеседжиа
и му рече Корун кеседжиа:
- Добре дойде, Коста добар юнак!
Я те бараф нокье со борина,
ми те найдоф денье на пладнина!
Ела однош да се обидиме!
Се разлюти Коста добар юнак,
си разлюти своя бърза коня,
си извади сабя дипленица,
го пресече преко полоина.
На час Корун уще не узнало
си разлюти своя бърза коня
и се впущи той по Костадина.
Колко му се коня разиграло,
той ми падна, два трупа се стори
Тога слезе Костадин от коня,
му я зеде глаа Корунова,
си я върза в една бела риза,
я обеси зад себе над коня.
Си се врати при своята сестра:
- Айде, сестро, дома да одиме,
що ми рече, сестро, я погодиф,
и я можеф, и Господ поможи,
я донесоф глаа Корунова.
Отидоа при нивната майка
и йе викна сина Костадина:
- На, ти, майко, вода лекоита!
И йе фърли глаа Корунова.
- Да се любиш, как си се любила!
Ти го бараш, я ти го донесоф,
ако пойдоф в гора без оружье.
Търгна сабя, майка си пресече,
не йе однесе в църков да закопат,
тук йе фарли по бела Дунава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.