|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
184. МАЙКА УБИВА СИНА СИ ПЪТНИК
Том ІV: Народни балади
Маре Тодоре, Тодоре!
Рано е ранил млад Тодор
в хубава света неделя,
та черква мете и пее,
със китка зелен босилек,
а книже чете и плаче.
Съгледала го снаха му,
та на Тодора думаше:
- Кажи ми, брате Тодоре,
що книга храниш в неделя,
черкова метеш и пееш,
книгата четеш и плачеш!
Що ми са в книга находи?
Дели ще да е мория.
или па пуста скъпия?
Тодор си стрини говори:
- Стринко ле, майкя да ми си,
да кажа, да та не лъжа,
що книга гледам и плачам.
Мене са в книга находи,
аз ща си младо загина
от мила майка рождена,
от първо либе Петкана.
Аз ща да стана, да бягам,
та ща си ида далече,
за мама не ща да питам,
нито ще абер да прата,
да н' ма разбира майкя ми.
Та па йе Тодор побягнал,
та йе през Дунав преминал,
та йе во Влашко отишал,
та седе девет години.
Тодору Господ помогнал,
та стана чутен джелепин,
та собра стока голяма,
девет сюрии рудници,
сюрия сиви говеда
и девет вакли овнове.
Наглави Тодор овчере,
овчере и говедаре,
та па ги подир покарал
към негов долен вилеят.
Дошле са доле под село
во зеленото ливаде.
Тодор си стоката возпря
и на дружина наръча:
- Овчере и говедаре,
полека стадо карайте,
ази ще ида напреде
да ви приготва заере
на сиво стадо голямо.
Та па си Тодор отиде,
та си потропал на врата,
изляла беше Петкана,
Тодоровата невяста.
Тодор невести говори:
- Мома хубаво невясто!
Има ли конак за мене,
че карам хазна голяма,
не смея на кър да преспа?
Познала бе го Петкана,
Тодоровата невяста,
па на пътника говори:
- Пътниче, младо друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да йе попитам!
И рекла млада Петкана:
- Мила ле мамо, майчице,
на порта тропа млад пътник,
та па на Тодор пърлича,
у назе пита за конак,
та кара хазна голяма,
не смее на кър да преспи.
Та да не бъде млад Тодор?
Та па рекла свекърва й:
- Мари ти, курво невясто!
Така ще Тодор да доде?
Той е отдавна загинал,
ами това йе млад пътник.
Нека си доде у назе,
да си опоим пътника,
та да погубим млад пътник
и да си земем имане.
Послушала е невяста,
та е вовела млад пътник,
па готви топла вечера,
смесили вино, ракия
и седнаха да вечерат.
Тодора вино опои,
та легна сладко, та заспа.
Придебила са майкя му,
та са над Тодор наднела,
та му узела ножове,
прободила го майкя му,
светила беше Петкана,
Тодоровата невяста.
Като го кърви заляли,
уплашила са Петкана,
та си свещите хвърлила,
та прегърнала Тодора,
та го в градина хвърлила.
Закопала го майкя му
в пустата тяхна градина.
И кога било заранта,
на портата ми тропат
овчере и говедаре:
- Оти си Тодор не доде,
стоката да си настани?
Тодору коня подцвили,
като цвилеше, думаше:
- Тодор си снощи загина
от мила майкя рождена.
Тогава чула майкя му,
че йе бил той мил син Тодор.
Миладинови, № 134.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.
|