18. ЗАЛЮБИЛ ПИРИНСКА ЮДА

Том ІV: Народни балади

Да знаеш, майчо, да знаеш
каква сам мома загалил
на ворх Пиринска планина!
На ден ми по дваж дохода,
по две ми китки дониса,
наще ми по триж дохода,
по три ми китки дониса,
по три червени абълки,
ала хи дворе не знаем,
ни дворе, майчо, ни порти!
- Питай е, сину, питай е,
от де ти са ще казува,
чие ще да е дащере!
- Питах е, майчо, питах е,
ала са на смех казува.
Аднож са каже от изник,
другож са каже от заник;
дене са, майчо, казува
от големоно Райково,
кехайова е дащере.
Наще са, майчо, казува
от ворх Пиринска планина,
хайдут Колюва дащере.
- Сину лю, я мой сину лю,
ела ти майка сабере
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига;
да ти ги вшием, сину лю,
в калпакан и поесене,
че иди, сину, при нее
на ворх Пиринска планина.
Ако та близо наближи,
че си е мома хубава,
пак ко далеко побегне,
че ми е юда пиринска.
Стана му майка посабра
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига,
че му ги майка зашила
в калпакан и поесене.
Ага си Стоян отиде
на ворх Пиринска планина,
мома далеко побегна
и си Стояну думаше:
- Форли, Стояне, калпакан,
калпакан и поесене,
тогав ща близо да дойда,
да ти, Стояне, донесам
зелен пирински здравечек,
здравечек китка червена!
Стоян са мамка подмами,
свали червене поесе,
фарли калпакан на земе,
тогав го мома наближи,
наближи, през корст пригребе;
от земьона го вдигаше,
на небоно го качеше,
от небоно го свалеше,
на земьона го спускаше
и си Стояну викаше:
- Да си ти кажем, Стояне,
чие е майка по-хитра,
как са, Стояне, сабира
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.