175. ПРОКЪЛНАТА ЗАРАДИ КЛЕТВИ

Том ІV: Народни балади

Седнала е Янка под липова сянка,
залюляла й Янка булинто си дете,
булинто си дете, братово си Иванче.
Кат го й залюляла и тъй му запяла:
- Нани, леле, нани, нани, Иванчо, нани,
дано Бог помози 'нес да та люлея,
нес да та люлея, зоре да желея,
че не може от теб за вода да ида,
любе да заваре, с любе да приказвам!
Отде е зачула Енкината буле,
тя на Янка дума: "Калино Енке ле,
и аз да та прикълна енъ люта клетва:
коги Дунав дума, тогиз да са вжениш,
коги риба пее, рожба да добиеш!"
Нажели са Янка, наскърби са Янка,
че прескочи Янка ю мала градинчица,
че набрала й Янка от сичкото цвете,
че направи Янка енъ смясна китка,
извила е Янка здравков зелен венец.
Лапнала е Янка котли и кобилца,
че отиде Янка на Дунав за вода.
Седяла, чакала три дни и три вечера -
не Дунав придума, не риба запяла.
Погленнала Янка надолу, нагоре:
отдолу идат керван кираджие,
керван кираджие, се са мандалие.
Янка тихом дума: "Байне ле Иване,
байне ле Иване, чичо ле Стояне,
не сте ли чували Дунав да придума,
Дунав да придума, риба да запее?"
Ах, че са наведе вода да налее -
венецо изплува, Янка не са виде!
Отговаре Янка: "Ба, ой ми та тебе,
мойто вито венче, млього здраве занси,
млього здраве занси на моего тейна!
И ти да му кажеш да не сече тейно,
да не сече тейно от Дунаво върби,
че ще ми отсече мойта тенка снага.
Млього здраве занси на моята мама -
да не взема мама от Дунаво вода,
че ше вземе мама мойте бистри сълзи!
Ба, ой та тебе, мойто вито венче,
да не коси бачо от Дунаво сено,
че ше ми откоси мойта руса коса!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.