172. МАЙКА КЪЛНЕ СИНА СИ

Том ІV: Народни балади

Майка сина молила,
молила сина Стояна,
молила да го ожени.
Стоян на майка говори:
- Немой ме, мамо, женити,
ергенин да си поодим
по това поле широко,
по тие гори високи!
Майка Стояну говори:
- Сино Стояне, Стояне,
сега те майка молила,
до неделя те разбрала
на софийските вешала:
църни си свраки - сватици,
църни гарване - кумове,
а пцетата - готваре,
бели галабе - девери!
Това си майка издума
и до неделя разбрала,
разбрала сина Стояна
на софийските вешала;
църни му свраки сватици,
църни гарване - кумове,
бели галабе - девере,
църни му пцета - готваре.
Чавки му тело дробеа,
орли му тело носеа
по тиа гори зелени,
църни го пцета влачеа
по това поле широко.
Секоя майка плакала,
Стояновата се смеяла
и си йе сама думала:
- Клета майка и проклета,
коя си сина проклела!
Се си йе сину стигнало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.