167. МОМА-ВОЙНИК

Том ІV: Народни балади

Личба ми се йе личила
вчера на новия пазар:
каурска войскя ке иде,
кой има син и кой нема,
Банково син най-напреде,
он ке им йе бимбашия,
он ке им реди войскята.
Сирак Банко по двор оди,
по двор оди, ръце кръши,
ръце кръши, съзи рони.
Догледа го Радулинка,
на баща си говореше:
- Ой ле татко, мили татко,
защо, татко, по двор одиш,
по двор одиш, ръце кръши ш,
ръце кръшиш, съзи рониш?
Сирак Банко говореше:
- Радулинко, мила щерко,
какво язе да не плача!
Вчера ми се личба личи,
вчера на новия пазар,
се ги на войскя писаа,
мене най-напред писаа.
А язека сина немам,
сина немам, син да прата,
брата немам, брат да прата,
па я да ида, не мога.
Радулинка говореше:
- Мучи, тате, немой плака,
и това ли грижи береш?
Язе на войскя ке ида,
я ке им сам бимбашия,
я ке им носа байрако,
я ке им мира войскята
сос братучеда Йована
и с братанеца Стояна.
Току иди, мили тате,
току иди на нов пазар,
та ми купи чисто руво
и ми купи врана кона,
ка седлана - неяана!
Па станаа, та кренаа.
Била им йе бимбашия,
мирила им йе войскята,
носила им йе байрако.
Па станаа, та кренаа,
па ойда дури код царо.
Кога било пред хубава,
пред хубава Лазарица,
влезнала йе в яърето,
кона чеше, песен пое:
- Мила, грижна Лазарице,
за коя ми грижа идеш?
Мили мои девет сестри,
китите ле ми гайтанье,
свивате ле ми свилна руба,
купихте ле ми паун перо,
паун перо лазаричко?
Дочула я царицата,
та на царо говореше:
- Е ти, царю, чести царю,
мома имаш у войскята!
Оцутра си по ранина
вов дъбоките яъри
кона чеше, песен пое,
на песната наричаше:
"Мила, грижна Лазарице,
за коя ми грижа идеш?
Мили мои девет сестри,
китите ле ми гайтанье,
свивате ле ми свилна руба,
купихте ле ми паун перо,
паун перо лазаричко?"
Па се чуди чести царо
що да чини, ка да чини,
какво мома да познае.
Проговори царицата:
- Е ти, царю, чести царю,
отведи ги у бахчата,
у бахчата, у цветкето,
росни китки да наберат,
та си гледай у войскята:
сите китки ке наберат,
нанагоре ке и затнат,
щото си йе малка мома,
она китка ке набере,
ке я затне нанадоле.
Тамо ке си я познаеш
коя си йе малка мома.
Па си стана, та си ойде,
отведе ги у бахчата,
зеа китки да берат.
Радулинка най-напреде
една страче откинала,
нанагоре го затнала,
царо не може да найде
коя си йе малка мома.
Па повеле чести царо:
- Айде д'идем в градината,
в градината, в ябъките,
да фръламе лечок джилит,
да бориме баш ябъки!
Ату си говори царо -
щото си йе малка мома,
она ке фръли в нишиньето,
ке обори цръвливите,
цръвливите, шупливите.
Па ойдоа в градината,
Радулинка най-напреде,
она фръли лечок джилит -
не го фръли де йе да йе,
на го фръли у връшките,
оборила баш ябъки.
Па не може да си найде
коя си йе малка мома.
Проговори чести царо:
- Айде д' идем на край море!
Ако си йе малка мома,
сите море ке загазат,
ке загазат най-напреде,
она ке чека най-отзаде,
тамо ке си я позная.
Па си ойдоа на морето,
щото беше малка мома
ни стояла, ни чакала,
най-напреде загазила,
па не може да познае
коя си йе малка мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.