162. МАЙКА-ГЪЛЪБКА ПРИ СИН В ТЪМНИЦА

Том ІV: Народни балади

Стоян са беда бедили,
че го у темница фърлили.
Станало й девет години,
роднини го прежеляха,
комшии го забраяха,
майка му не го забрая,
забрая, не прежелява.
Тя си по дори ходеше,
златно кандило миеше,
срещу Бога го палеше
й се на Бога молеше:
- Стори ма, Боже, престори
на каква да е гадина,
на една ми сива гълъбка,
да фръкна, Боже, да кацна
на Стояновта темница -
Сторял я Господ, напраял
на една ми сива гълъбка.
Фръкнала и подфръкнала
на Стоянова темница,
на мрямор камък кацнала,
жално си тъжно гуцаше,
бистро си сълзи ронеше,
дето сълзата капнеше,
мрямор са камък топеше,
че му темница капеше.
Стоян темничару думаше:
- Бре, каква й тази работа?
Станало й девет години,
не ми й темница капала,
дали е лятни дъждове,
или е зимни снягове?
Темничар дума Стояну:
- То не е лятни дъждове
и не е зимни снягове,
я най ми й сива гълъбка,
на мрямор камък кацнала,
жално си тъжно гукаше,
бистри си сълзи ронеше.
Дето сълзата капнеше,
мрямор са камък, топеше,
затуй ти темница прокапа.
Стоян темничару думаше:
- Темничару льо, брайно льо,
я ми темница отвори,
да изляга гълъбка да видя!
Че му вратата отори,
Стоян навънка излезе
да види сива гълъбка.
Гълъбка Стояна видяла,
на два е крака стъпала
и на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
тук ли си, сино, жив ли си?
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
тука съм, мале, тука съм,
тука съм, яла защо съм?
Зъмя ми очи пияше,
перчан ми гняздо вияше,
дребни зъмчета пилеше.
Снага ми й мухля заяла,
бяло ми й лице прикрила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.